– Много добре – каза той. – Ще се върнем към този въпрос на следващото ни събрание, след като сме имали време да оценим последствията от тази трагедия. – Той въздъхна дълбоко, изпъна се и обходи с поглед залата. – А сега по втория въпрос: магьосникът-отцепник. Някой друг освен лорд Ротан виждал ли е момичето или как е хвърлило камъка?
Настъпи пълна тишина. Лорлън се намръщи разочаровано. Обикновено в дискусиите на събранията доминираха тримата Повелители на Школи: лейди Винара, лорд Болкан и лорд Сарин. Лейди Винара, Повелител на Лечителите, беше практична и сурова жена, която бе способна на рядка състрадателност и съчувствие. Грубоватият лорд Болкан беше наблюдателен и винаги се стараеше да проучи в детайли всеки въпрос, но беше способен да действа решително във всяка критична ситуация. Най-възрастният от тримата, лорд Сарин, може и да беше твърде рязък в преценките си, но винаги приемаше и чуждо мнение.
Лорен разчиташе точно на тяхното съдействие.
– Трябва да започнем с неоспоримите и потвърдени от свидетелите факти. Няма никакво съмнение, че колкото и невероятно да звучи, някакъв най-обикновен камък е пробил магическия щит. Лорд Болкан, възможно ли е това?
Воинът сви рамене.
– Щитът, използван от нас по време на Прочистването, е доста слаб – достатъчно мощен, за да спре снаряди, но не и магия. Съдейки по синкавата светкавица и смущението в полето, усетено от онези, които са поддържали щита, тук имаме работа точно с магия. Но за да бъде пробита бариерата, магията трябва да е съсредоточена в тази цел. Според мен нападателят е използвал магически удар – най-обикновен – изпратен заедно с камъка.
– Но защо тогава изобщо му е трябвал камъкът? – попита лейди Винара. – Защо просто не е използвал удар с приложена магия?
– За да замаскира удара? – предположи лорд Сарин. – Ако магьосниците бяха усетили приближаващия ги удар, те щяха да подсилят щита.
– Възможно е – каза Болкан, – но силата на удара беше използвана само за да пробие бариерата. Ако нападателят е имал враждебни намерения, лорд Фергън нямаше да се размине само с цицина на главата.
Винара се намръщи.
– Значи нападателят не е очаквал да нанесе голяма вреда? Тогава защо го е направил?
– За да демонстрира силата си – да изрази презрението си към нас, може би – отвърна Болкан.
Безбройните бръчки по лицето на Сарин станаха още по-дълбоки. Ротан поклати глава. Забелязвайки това, Болкан го погледна и се усмихна.
– Не сте ли съгласен, лорд Ротан?
– Тя въобще не очакваше подобен резултат от своите действия – обясни Ротан. – Съдейки по изражението на лицето й, момичето беше абсолютно изненадано и шокирано от онова, което беше направило. Убеден съм, че все още е необучена.
– Невъзможно – поклати глава Сарин. – Все някой трябва да е освободил силата й.
– И да я е научил да я контролира, надявам се – добави Винара.
– Иначе ще се изправим пред друг сериозен проблем.
Изведнъж всички в залата се разшумяха, подхвърляйки най-различни предположения. Лорлън вдигна ръка и гласовете утихнаха.
– Когато лорд Ротан ми разказа какво е видял, аз повиках лорд Соланд в стаята си и го попитах дали, докато е изучавал историята на Гилдията, е прочел нещо за магьосници, чиято сила се е появила и развила без помощта на учител. – Лицето на Лорлън беше сериозно. – Оказва се, че нашето предположение, че силата на един магьосник може да бъде освободена само от друг магьосник, е напълно погрешно.
– Има писмени доказателства, че в първите векове от съществуването на Гилдията някои субекти, дошли да се обучават при нас, вече са практикували магия. Силите им са се развили естествено, докато съзрявали физически. И тъй като ние започнахме да приемаме и посвещаваме начинаещите още в най-ранна възраст, повече не са били отбелязвани случаи на естествено освобождение на силата. – Лорлън посочи седалките в единия край на залата. – Помолих лорд Соланд да събере всички известни факти за този феномен и сега ще го помоля да излезе отпред и да сподели какво е научил.
Един възрастен магьосник се надигна от мястото си и тръгна надолу по стълбището. Всички мълчаливо изчакаха стареца да заеме мястото си до Ротан. Соланд поздрави Върховните магове със сдържано кимване.
– Допреди петстотин години – започна той с треперлив старчески глас – мъжете и жените, които искали да изучават магията, трябвало да потърсят някой магьосник, който да ги приеме за ученици. Те били подлагани на проверка и подбирани според мощта на силата им и според това колко били готови да заплатят. Заради тази традиция в началото на обучението си някои чираци вече били напълно пораснали, тъй като за да се събере необходимата сума за обучението са били необходими дълги години труд или богато наследство. Но понякога се появявали някой младеж или девойка, чиито сили били вече „освободени”, както се изразявали в онези времена. Тези хора били известни като „натурали” и никога не им било отказвано обучение. За това имало две причини. Първо, силата им вече била твърде голяма. Второ, те трябвало да се научат на Контрол. – Възрастният мъж направи пауза, след което гласът му прозвуча още по-пискливо.