– Изглеждаш по-добре – отбеляза той.
– Чувствам се добре – съгласи се тя. – Какво се случи? – Тя вдигна глава към Херин, който застана пред нея. – Къде се намирам? Колко е часът?
Сери се засмя.
– Добре е.
– Не си ли спомняш? – Херин се приведе така, че да може да я погледне в очите.
Сония поклати глава.
– Помня как вървяхме по улицата, но... – Тя разпери ръце. – Но не и как съм се озовала тук.
– Херин те донесе тук – разнесе се женски глас. – Каза, че си заспала, докато сте вървели.
Сония се обърна и видя млада жена, която седеше на стола зад нея. Лицето й изглеждаше познато.
– Дония?
Момичето се усмихна.
– Точно така. – Тя потропа с токче по пода. – Намираш се в страноприемницата на баща ми. Той ни позволи да те доведем тук. Проспа цялата нощ.
Сония отново се огледа и устните й се разтеглиха в усмивка при спомена как момчетата се опитваха да подкупят Дония да им краде халби с бол3 от пивницата. Пивото беше силно и им замайваше главите.
Страноприемницата на Гелин се намираше близо до Външната стена, в онази част от бедняшките квартали, която се наричаше Нортсайд и където се намираха най-прилично изглеждащите постройки. Жителите на този район наричаха копторите Външния кръг, напук на всеобщото мнение, че бедняшките квартали не са част от града.
Сония предположи, че се намира в една от стаите за гости. Почти цялото пространство беше заето от леглото, очукания стол, на който седеше Дония и една малка маса. Прозорците бяха покрити със стари, избелели листи хартия. По слабата светлина, която проникваше през тях, Сония предположи, че е ранно утро.
Херин се обърна към Дония и й махна да се приближи. Обви собственически талията й с ръка и я притегли към себе си. Дония му се усмихна влюбено.
– Дали няма да ни стъкнеш нещо за хапване? – попита я той.
– Ще видя какво мога да направя. – Дония се обърна бавно към вратата и се измъкна от стаята.
Сония погледна въпросително Сери и в отговор получи самодоволна усмивка. Херин се отпусна отново в стола си, погледна към нея и се намръщи.
– Сигурна ли си, че си по-добре? Снощи никаква те нямаше.
Тя сви рамене.
– Всъщност се чувствам много добре. Все едно хубаво съм се наспала.
– Наспа се. Почти цял ден прекара в леглото. – Той отново я изгледа преценяващо. – Какво се случи, Сония? Ти хвърли онзи камък, нали?
Сония преглътна, гърлото й изведнъж пресъхна. За миг се зачуди, дали ще й повярват, ако отрече всичко.
Сери положи ръка на рамото й и лекичко го стисна.
– Не се тревожи, Сония. Ако не искаш, няма да кажем на никого за това.
Момичето кимна.
– Аз бях, но... Не знам какво се случи.
– Магия ли използва? – попита нетърпеливо Сери.
Сония отмести поглед.
– Не знам. Просто си пожелах камъкът да премине през бариерата и... той премина.
– Ти проби магьосническата стена – каза Херин. – Това няма как да стане без магия, нали? Обикновено камъните отскачат от нея.
– Освен това имаше някакво проблясване – добави Сери.
Херин кимна.
– И магьосниците определено бяха много възбудени.
Сери се наведе към нея.
– Мислиш ли, че ще успееш да го направиш пак?
Сония го погледна слисано.
– Пак ли?
– Не същото, разбира се. Няма да те караме да замеряш магьосниците с камъни – като че ли не им харесва особено. Говоря за нещо друго. Ако се получи, значи наистина притежаваш магия.
Тя потръпна.
– Мисля, че не искам да го научавам.
Сери се засмя.
– И защо? Само помисли какво ще можеш да правиш! Ще бъде страхотно!
– Като за начало никой няма да смее да ти посегне – каза Херин.
Тя поклати глава.
– Напротив. Ще се надъхат още повече. – Сония се намръщи. – Всички мразят магьосниците. И мен ще ме намразят.
– Всички мразят магьосниците от Гилдията – отвърна Сери. – Всички те идват от Домовете. Интересуват се единствено от себе си. А всички знаят, че ти си обитател също като нас.
Обитател. След двете години, прекарани в града, леля й и чичо й бяха спрели да се наричат така, както се наричаха жителите на копторите. Бяха успели да се измъкнат от там. Вместо това започнаха да се наричат занаятчии.
– Обитателите ще се радват да имат свой собствен магьосник – продължи да настоява Сери, – особено когато започнеш да вършиш разни добри дела.
Сония поклати глава.
– Добри дела? Магьосниците не правят нищо добро. Защо обитателите ще решат, че аз съм по-различна от тях?