Лорд Болкан погледна към магьосниците, които седяха до него и те му отвърнаха с повдигане на раменете. Повече въпроси нямаше и Оусън се обърна към Ротан.
– Лорд Ротан, вие видяхте ли Фергън да поглежда към Сония между момента, когато камъкът пробива бариерата и момента, когато го удря в слепоочието?
– Не – отвърна Ротан, опитвайки се да не поканва гнева си. – Той през цялото време разговаряше с мен. Камъкът го прекъсна по средата на изречението.
Оусън повдигна вежди. Той погледна към Висшите матове, после огледа аудиторията.
– Някой има ли да добави нещо?
Последва мълчание. Оусън кимна леко и се обърна към Сония.
– Призовавам Сония като свидетел на събитието.
Момичето излезе от сенките, приближи се и спря недалеч от Фергън. Тя погледна Върховните матове и им се поклони.
Ротан се изпълни със съчувствие. Няколко седмици по-рано тя се ужасяваше от него, а сега се беше изправила пред зала, пълна с магьосници, които я наблюдаваха напрегнато.
Оусън я погледна окуражително.
– Сония – каза гой, – моля те, разкажи ни своята версия за събитията, които се обсъждат тук.
Тя преглътна и заби поглед в пода.
– Бях заедно с другите. Те хвърляха камъни. Обикновено не постъпвам така дотогава винаги оставах с леля ми. – тя вдигна глава и се изчерви, след което заговори по-бързо. – Струва ми се, че просто бях заразена от всеобщата атмосфера. Но не започнах веднага да хвърлям камъни. Първо наблюдавах момчетата, после магьосниците. Помня, че бях... бях ядосана и когато хвърлих камъка, вложих целия си яд в него. По-късно осъзнах, че съм направила нещо, но тогава всичко беше толкова... объркващо. – Тя замълча, сякаш се опитваше да събере мислите си. Когато хвърлих камъка, той мина през парнерата. Лорд Фергън ме погледна, след това камъкът го удари по главата и Ро... лорд Ротан го подхвана. Останалите магьосници се оглеждаха на всички страни. Лорд Ротан се взря в мен и тогава аз побягнах.
Ротан не вярваше на ушите си. Той впери поглед в Сония, но тя упорито не отместваше очи от пода. Когато погледна към Фергън, той видя ироничната му усмивка. Когато воинът осъзна, че е наблюдаван, усмивката му изчезна.
На Ротан не му остана нищо друго, освен безпомощно да стисне юмруци, докато останалите от Гилдията обсъждаха чутото.
В съзнанието на Денил се появи изкривено от гняв, недоверие и болка изображение на Заседателната зала. Разтревожен, той рязко спря.
– Какво има, Ротан?
– Тя излъга! Подкрепи лъжата на Фергън!
– Внимавай – предупреди го Денил. – Може да те чуят.
– Не ме интересува. Аз знам, че той излъга!
– Може би тя така го е видяла.
– Не е. Фергън изобщо не погледна към нея. Двамата разговаряхме, забрави ли?
Денил въздъхна и поклати глава. Най-накрая Ротан беше видял подлата същност на Фергън. Би трябвало да се зарадва, но не му беше до това. Фергън отново беше спечелил.
Или пък не?
– Успя ли да намериш нещо?
– Не, но продължавам да търся.
– Трябва ни повече време. След като Сония подкрепи Фергън, решението им може да бъде обявено до минути.
– Забави ги.
– Как?
Денил забарабани с пръсти по стената.
– Поискай да говориш с нея.
Присъствието на Ротан изчезна – той се беше съсредоточил върху Изслушванет о. Денил се намръщи и огледа стените, които го обграждаха. Всеки магьосник знаеше, че в Университета има входове към подземни проходи. Той предположи, че тези входове са добре прикрити, защото иначе учениците щяха да се впуснат в проучването им и да зарежат училището.
Но както и беше очаквал, обикновеният оглед не даде никакви резултати. Макар да бе сигурен, че ако продължи да търси, накрая ще открие нещо, той осъзнаваше, че няма време за това.
Трябваше му следа. Отпечатъци от стъпки например. Подземните проходи сигурно бяха покрити с прах. Не може Фергьн да не беше оставил някаква следа. Забил поглед в пода, Денил отново тръгна по коридора. Завивайки зад ъгъла, той се сблъска с ниска, тантуреста фигура. Жената изписка от изненада и после отстъпи назад, притиснала ръка към гърдите си.
– Простете ми, милорд! – Тя се поклони и водата във ведрото, което носеше, се разплиска. – Вървяхте толкова тихо, че не можах да ви чуя като се приближавате!
Денил погледна към ведрото и изпъшка. Следите на Фергън бяха редовно почиствани от слугите. Жената мина покрай него и продължи надолу по коридора.