Сери притаи дъх и притисна ухо към вратата.
–... тунелите са ужасно заплетени. Лесно е да се заблуди човек. Случвало се е магьосници да обикалят из тях по няколко дни и да се връщат умрели от глад. Препоръчвам ви да се върнете по следите си. – Гласът беше строг и непознат.
Отвърна му друг глас. Сери успя да улови само няколко думи, но разбра, че магьосникът се извинява. Гласът му беше също непознат, но той можеше лесно да си представи как гласът на Фергън изтънява и затихва, когато се налага да се извинява.
Строгият магьосник очевидно не одобряваше присъствието на Фергън в подземието. И едва ли щеше да му хареса, че той държи тук затворници. От Сери се искаше само да извика или да почука по вратата и капанът на Фергън щеше да бъде разкрит.
Той вдигна юмрук, но се спря – гласовете утихнаха. Едните стъпки бързо се отдалечиха, а другите се приближиха. Сери прехапа устни и отстъпи от вратата. Кой магьосник беше останал? Фергън или строгият непознат?
Ключалката изщрака. Сери се отдръпна към дъното на стаята. Вратата се отвори и в стаята нахлу ярка светлина, коя то принуди младежа да затвори очи.
– Кой си ти? – разнесе се непознат глас. – Какво правиш тук долу?
Сери отвори очи и облекчението му веднага беше заменено от удивление, когато разпозна застаналия на прага мъж.
Глава 29
Живот сред магьосници
Тя каза, че Фергън го прави, за да не може никога повече обитател да бъде приет за магьосник – завърши Сери. Магьосникът присви очи.
– Това ми звучи точно като Фергън. – Той отново погледна към Сери и между веждите му се образува малка бръчка. – В момента се провежда Изслушване. Бих могъл да разкрия престъплението на Фергън, но само ако имам доказателство, че той е мъжът, за когото говориш.
Сери въздъхна и огледа стаята.
– Не разполагам с нищо, освен нещата които ми е дал, но моят нож и инструментите ми са у него. Ако ги намериш, дали ще е достатъчно.
Мъжът леко поклати глава.
– Не. Трябват ми спомените ти. Ще ми позволиш ли да прочета мислите ти?
Сери зяпна магьосника. Да прочете мислите му?
Той имаше тайни. Неща, които баща му му беше разказал. Неща, които Фарин му беше разказал. Неща, които дори Фарин би бил изненадан, ако узнае. Ами ако магьосникът ги видеше?
Но ако не го допуснеше в главата си, нямаше да спаси Сония.
Не можеше да позволи на няколко плесенясали тайни да му попречат да я спаси – а и магьосникът можеше да не ги види. Сери потисна страховете си и погледна към магьосника.
– Разбира се. Действай.
Магьосникът го погледна сериозно.
– Нито ще боли, ни го ще те нараня. Затвори очи.
Сери си пое дълбоко дъх и се подчини. Той усети как пръстите на мъжа докосват слепоочията му. Изведнъж усети присъствието на друг ум в главата си. Той като че ли се настани зад неговия и изведнъж се разнесе глас... отнякъде.
– Мисли си за деня, когато плениха приятелката ти.
Пред очите му проблесна спомен. Другото съзнание като че ли го улови и го задържа. Сери се озова на заснежената алея. Приличаше на видение, ясно, но с позабравени детайли. Той видя как Сония се отдалечава тичешком от него и почувства завладяващите го страх и отчаяние, когато се натъкна на разделящата ги невидима бариера. Той се обърна и видя стоящия зад него мъж, наметнат с дълъг плащ.
– Това ли е мъжът, който те залови?
– Да.
– Покажи ми как.
В съзнанието му отново проблесна спомен, който също беше уловен. Той стоеше пред жилищната сграда на магьосниците и гледаше нагоре към прозореца на Сония. Появи се Фергън. Подгони го. Залови го. Изникнаха магьосникът със синята мантия и неговия спътник, отведоха Сери при Сония. Паметта му прескочи напред. Вече беше излязъл от стаята й и вървеше през жилищната сграда. Фергън предложи да минат през Университета. Те влязоха вътре и тръгнаха по коридорите.
Тогава Фергън отвори някаква тайна врага и го блъсна вътре. Очите му отново се оказаха завързани и той чу собствените си стъпки, докато вървеше по подземния проход. Отново се озова пред килията, влезе вътре, чу как вратата се затваря...
– Кога го видя отново?
Последваха спомени за посещенията на магьосника. Сери видя как беше претърсен и принадлежностите му отнети, после преживя отново неудачното си нападение и излекуването на ръката му. В килията влезе Сония и той отново чу разговора им.
Чуждото съзнание изчезна от главата на Сери, а пръстите на магьосника се махнаха от слепоочията му. Младежът отвори очи.