Магьосникът кимна.
– Това беше повече от достатъчно – каза той. – Ела с мен. Трябва да побързаме, ако искаме да присъстваме на Изслушването.
Той се завъртя на токовете си и излезе бързо от стаята. Сери го последва и щом излезе в коридора, усети как го залива вълна от облекчение. Той се обърна назад, погледна стаята още веднъж и забърза след спасителя си.
Мъжът вървеше бързо по коридора, принуждавайки Сери да подтичва, за да не изостава. Коридорът се срещна с друг проход, после премина в трети. Нито един от тях не му беше познат.
Двамата стигнаха до тясна стълба. Магьосникът се изкачи по нея и се наведе, взирайки се в стената. Виждайки светлото петно на лицето му, Сери предположи, че той гледа през шпионка.
– Благодаря, че ме спаси – каза той. – Може би няма нищо, което един жалък крадец да предложи в замяна, но ако имаш нужда от нещо, просто кажи.
Магьосникът се изправи, обърна се към него и го погледна сериозно.
– Знаеш ли кой съм аз?
Сери усети как лицето му пламва.
– Разбира се. Знам, че такива като мен не могат да предложат нищо на такива като вас. Но ми се стори редно да си предложа услугите.
По устните на магьосника се плъзна сянка на усмивка.
– Сериозно ли говореше?
Сери смутено пристъпи от крак на крак.
– Разбира се – отвърна неохотно той.
Усмивката на магьосника стана по-отчетлива.
– Няма да те принуждавам да сключваш сделки с мен. Постъпката на Фергън трябва да бъде разкрита и той трябва да си понесе наказанието. Приятелката ти ще може да си тръгне, ако това е желанието й. – Той замълча и леко присви очи. – Но някой ден ще се свържа с теб. Няма да поискам нищо, което да не е по силите ти или което ще компрометира мястото ти сред Крадците. От теб ще зависи дали да приемеш. – Той повдигна едната си вежда. – Така устройва ли те?
Сери наведе глава. Предложението на мъжа беше повече от приемливо. Той кимна.
– Устройва ме.
Магьосникът протегна ръка. Сери я пое и усети здраво стискане. Погледна мъжа в очите и с удоволствие установи, че тъмните очи на магьосника уверено издържаха погледа му.
– Договорихме се – каза Сери.
– Договорихме се – повтори магьосникът. После се обърна към стената. След като отново погледна през шпионката, той хвана една ръчка и я дръпна. Част от стената се отдръпна встрани и той премина през образувалия се проход. След него излетя сферата. Сери бързо излезе навън и се озова в голяма стая. В единия й край беше разположено бюро, пред което бяха подредени столове.
– Къде се намирам?
– В Университета – отвърна мъжът и затвори прохода. – Последвай ме.
Магьосникът прекоси стаята и отвори вратата. Сери се озова в широк коридор. Двама облечени в зелени мантии магьосници се спряха и го зяпнаха, след което погледнаха към водача му. Примигвайки изненадано, те се поклониха с уважение.
Без да им обръща внимание, магьосникът забърза по коридора. Сери се стараеше да не изостава. Когато минаха през една врата, Сери погледна нагоре и ахна. Бяха се озовали в стая, изпълнена с фантастични спираловидни стълбища. Малко по-нататък, през широко отворената врата на централния вход на Университета, се разкриваше заснежената улица и изглед към Вътрешния кръг. Сери се завъртя бавно, описвайки пълен кръг, и забеляза, че спътникът му вече е отишъл доста напред по коридора.
– Херин никога няма да ми повярва – промърмори той, докато бързаше след него.
– Изобщо не стана така – рече Ротан.
Сония наведе поглед.
– Знам какво говоря – отвърна тя. – Да не би да искаш да излъжа? – Думите оставиха горчив вкус в устата й. Тя преглътна тежко и се опита да придаде на лицето си озадачено изражение.
Ротан внимателно погледна момичето и поклати глава:
– Не, не искам. Ако разберат, че днес си излъгала, мнозина ще се подвоумят дали да ти позволят да се присъединиш към Гилдията.
– Точно така.
Ротан въздъхна.
– Така ли си го спомняш наистина?
– Нали вече го казах? – Сония го погледна умолително. – Ротан, моля те, и без това ми е достатъчно трудно.
Чертите му се смекчиха.
– Добре. Може да съм пропуснал нещо онзи ден. Много жалко, но нищо не може да се направи – поклати той глава. – Ще ми липсват уроците ни, Сония. Но ако...
– Лорд Ротан.
Те се обърнаха и видяха Оусън да се приближава към тях. Ротан въздъхна и се запъти към мястото си. Фергън тръгна към нея и тя сподави един стон.
Когато Ротан поиска да поговори с нея, Фергън веднага поиска същото. Какво смяташе да й каже? Единственото й желание бе Изслушването да приключи и всичко да свърши. Когато застана до нея, Фергън й се усмихна противно.