– Всичко ли върви по план? – попита той.
– Да – кимна тя.
– Добре – пропя той. – Много добре. Историята ти беше убедителна, макар й поднесена не много добре. Все пак в нея се усещаше очарователна откровеност.
– Радвам се, че ти хареса – отвърна сухо тя.
Той погледна към Върховните магове.
– Едва ли ще дискутират още дълго. Скоро ще вземат решение. След това ще ти уредя стая в жилищните помещения на учениците. Трябва да се усмихваш, Сония. Нека всички повярват, че си във възторг от перспективата да станеш моя ученичка.
Тя въздъхна и разтегна устните си в жалко подобие на усмивка.
– Мисля, че ми стига – процеди през зъби тя. – Да се връщаме там и да приключваме.
Той повдигна вежди.
– О, не. Аз искам да си използвам моите десет минути.
Сония сви устни, твърдо решена да не обели нито дума повече.
Фергън отново заговори, но тя мълчеше. Забелязвайки раздразнението в очите му, тя установи, че вече й е по-лесно да се усмихва.
– Лорд Фергън?
Сония се обърна и видя как лорд Оусън им маха. Тя въздъхна с облекчение и последва Фергън към центъра на залата. Магьосниците продължаваха да обсъждат. Оусън вдигна ръце и помоли за тишина. Залата утихна.
С крайчеца на окото си Сония забеляза, че Ротан я гледа и отново я изпълни чувство на вина.
– От показанията на всички страни ясно се вижда, че лорд Фергън пръв е разпознал способностите на Сония – каза лорд Оусън. – Някой оспорва ли това заключение?
– Аз!
Дълбокият глас й се стори странно познат и се разнесе някъде отзад. В залата се разнесе шумолене на мантии и скърцане на столове. Сония се обърна и видя, че големите врати се отворени. По пътеката към нея се приближаваха две фигури. Щом разпозна по-ниската, тя извика радостно.
– Сери!
Сония тръгна към него, но изведнъж замръзна на мястото си, разпознавайки спътника му. От всички страни се разнесе изумен шепот. Облеченият в черно магьосник огледа преценяващо Сония. Смутената девойка отново се обърна към Сери.
Вледен и мръсен, той й се ухили щастливо.
– Той ме намери и ме пусна – каза й младежът. – Всичко ще бъде наред!
Сония погледна въпросително към магьосника с черната мантия. Устните му се извика в полуусмивка, но не каза нищо. Минавайки покрай нея, той кимна на Оусън и тръгна по стълбите между Висшите магове. Никой не възрази, когато мъжът се настани на креслото над Разпоредителя.
– Какви са причините за възражението ви, Върховни повелителю? – попита Оусън.
Сония имаше чувството, че подът се продънва под краката й. Тя погледна облечения в черно магьосник. Този мъж не беше убиец. Това бе водачът на Гилдията.
– Наличие на измама – отвърна Върховният повелител. – Това момиче е било принудено да излъже.
Вдясно от нея се разнесе странен звук. Сония видя как Фергън изведнъж пребледня. Усети как гърдите й се изпълват с триумф и гняв и забравяйки за магьосника в черно, тя забоде пръст в гърдите на Фергън.
– Той ме накара да излъжа! – рече обвинително тя. – Заплаши, че ще убие Сери, ако не изпълня онова, което иска!
Залата се изпълни с ахкания и изненадан шепот. Сери стисна здраво ръката й. Сония срещна погледа на Ротан и видя, че той е разбрал всичко.
– Повдигнато е обвинение – отбеляза лейди Винара.
Залата утихна. Ротан отвори уста, за да заговори, но после се намръщи и поклати глава.
– Сония, известно ли ти е какво гласи законът по отношение на обвиненията? – попита лорд Оусън.
Сония си спомни и дъхът й секна.
– Да – отвърна тя с треперещ глас. – Разчитане на истината.
Оусън кимна и се обърна към Върховните магове.
– Кой ще изпълни разчитането на истината?
Настъпи тишина. Върховните магове се спогледаха, после погледнаха към Лорлън. Разпоредителят кимна и стана от стола си.
– Аз ще изпълня разчитането на истината.
Докато слизаше по стълбите, Сери я дръпна за ръката.
– Какво ще прави? – прошепна той.
– Ще прочете мислите ми – каза му тя.
– Аха – рече той и се отпусна. – Само това.
Тя го погледна развеселено.
– Не е толкова лесно, колкото си мислиш, Сери.
Той сви рамене.
– На мен ми се стори много лесно.
– Сония.
Тя погледна към Лорлън и каза на младежа:
– Сери, виждаш ли Ротан? – Тя го посочи с пръст. – Той е добър човек. Върви и застани до него.
Сери кимна, стисна ръката й и се отдалечи. Когато застана до Ротан, тя се обърна към Лорлън. Разпоредителят я гледаше със сериозно лице.