– Докато си усвоявала Контрола, ти си изпитала сливането на съзнания – каза той. – Това ще бъде малко по-различно. Аз ще искам да видя спомените ти. Ще ти е необходима голяма концентрация, за да разделиш онова, което искаш да ми покажеш от всичко останало. За да ти помогна, ще ти задам няколко въпроса. Готова ли си?
Тя кимна.
– Затвори очи.
Сония се подчини и усети как ръцете му докосват слепоочията й.
– Покажи ми стаята в съзнанието си.
Тя нарисува дървени стени и врати и изпрати Лорлън в образа на стаята. Той изглеждаше леко изненадан.
– Доста скромен интериор. А сега отвори вратите.
Тя се обърна към двойната врата и й заповяда да се отвори. Вместо къщи и улици от другата й страна цареше мрак. В него се забелязваше облечена в синя мантия фигура.
– Здравей, Сония.
Изображението на Лорлън се усмихна. Той пристъпи към вратата, протегна ръка и й кимна.
– Въведи ме.
Тя протегна ръка и хвана неговата. При докосването стаята като че ли се изплъзна изпод краката й.
– Не се страхувай – каза й Разпоредителят. – Ще прегледам спомените ти и ще си ида. – Той се приближи до стената. – Покажи ми Фергън.
Сония се съсредоточи върху стената и създаде една картина. Върху нея постави образа на Фергън.
– Добре. Сега ми покажи как те е принудил да излъжеш заради него.
Не й представляваше никаква трудност да раздвижи образа на Фергън. Картината се разду и обхвана цялата стена, след което се промени и показа гостната на Ротан. Фергън се приближи до тях и постави ножа на Сери върху масата.
Заключил съм собственика на този нож в една тъмна малка стая, за която никой не знае...
Сцената избледня. Този път Фергън клечеше пред тях и изглеждаше огромен.
Прави каквото ти казвам и ще освободя приятеля ти. Създадеш ли ми проблеми, ще го оставя да гние там вечно... Тогава Висшите магове няма да имат друг избор, освен да ме направят твой наставник. Ти ще влезеш в Гилдията и мога да те уверя, че няма да бъде за дълго. Щом свършиш нещо за мен, ще бъдеш изпратена там, където ти е мястото.
Ти ще получиш каквото искаш, аз също. Няма да изгубиш нищо заради това, че си ми помогнала, но... – Той вдигна камата и прокара пръст по острието й. – Ще изгубиш малкия си приятел, ако ми откажеш.
От намиращото се наблизо присъствие се усетиха гневни вълни. Тя погледна към образа на Лорлън и картината на стената изчезна. Сония се съсредоточи отново и й заповяда да се появи.
Този път в нея се намираше Сери, слаб и мръсен, затворен в стаята. До него стоеше Фергън и гледаше самодоволно. Откъм картината се разнесе воня на развалена храна и човешки отпадъци.
Лорлън поклати глава и погледна Сония:
– Това е възмутително! Какво щастие, наистина, че Върховният повелител е намерил приятеля ти.
При споменаването на облечения в черно магьосник, Сония усети как картината се променя. Тя се обърна към нея. Лорлън проследи погледа й и рязко си пое дъх.
– Какво е това?
В рамката стоеше Върховният повелител, облечен в окървавените просешки дрехи. Лорлън се обърна към нея и я погледна втренчено.
– Кога си видяла това?
– Преди много седмици.
– Как? Къде?
Сония се поколеба. Ако му покажеше своя спомен, магьосникът щеше да узнае, че тя тайно се е промъкнала в Гилдията. Той не беше влязъл заради това в съзнанието й и едва ли щеше да се оплаче, ако го отблъсне.
Но част от нея искаше да му го покаже. Нищо нямаше да се случи, ако Разпоредителят узнае за тайното й посещение, а тя щеше да разгадае тайната на магьосника с черната мантия.
– Добре. Ето какво се случи...
Картината се промени. Сери я развеждаше из Гилдията. Тя почувства изненадата на Лорлън, последвана от нарастващо изумление, докато образът прескачаше от сцена на сцена. В един миг тя надничаше през прозорците, в следващия тичаше през гората и разглеждаше книгите, които Сери беше откраднал. Тя почувства веселото настроение на Лорлън.
– Кой да предположи къде са се озовали откраднатите книги на Джерик? Но защо не ми показваш нищо за Акарин?
Сония се поколеба, изпитвайки неохота да отключи този спомен.
– Моля те, Сония. Той е наш водач и мой приятел. Трябва да знам. Ранен ли е?
Момичето извлече спомена от гората и го проектира върху картината. Тя отново се движеше между дърветата към сивата къща. Появи се слугата и тя се скри между храстите и стената. Във въображаемата стая се разнесе звънтенето, което я беше привлякло към решетката.