– Предметът на настоящата дискусия вече не е актуален – обяви Лорлън. – Поверявам наставничеството над Сония на лорд Ротан и обявявам край на Изслушването.
Магьосниците наставаха от местата си и залата се изпълни с гласове и тропащи крака. Сония затвори очи и въздъхна.
„Всичко свърши!”.
След това си спомни Акарин.
„Не, не е – напомни си тя. – Но поне засега не аз ще трябва да се притеснявам за това”
– Трябваше да ми кажеш, Сония.
Тя отвори очи и видя Ротан да стои пред нея, със Сери от дясната му страна. Тя сведе поглед.
– Съжалявам.
За нейна голяма изненада Ротан я прегърна.
– Не се извинявай – каза й той. – Трябвало е да защитиш приятеля си. – Той се обърна към Сери. – Извинявам се от името на Гилдията за начина, по кой го са се отнесли с теб.
Сери се усмихна и махна пренебрежително с ръка.
– Само ми върнете нещата и ще забравя за това.
Ротан се намръщи.
– Какво ти липсва?
Две ками, няколко ножа и инструментите ми.
– Инструменти? – повтори Ротан.
– Шперцове.
Ротан погледна изумено Сония.
– Той се шегува, нали?
Тя поклати глава.
– Ще видя какво мога да направя. – Ротан въздъхна и погледна над рамото на момичето. – Аха! Ето един човек, който е по-запознат със света на крадците... лорд Денил.
Усещайки потупване по рамото, Сония се обърна и видя високия магьосник, ухилен до уши.
– Много добре! – каза й той. – Ти оказа на мен и на цялата Гилдия неоценима услуга.
Ротан се усмихна лукаво.
– Днес си особено щастлив, Денил.
Приятелят му го изгледа тържествуващо:
– И кой се оказа прав за Фергън?
Ротан въздъхна и кимна.
– Ти.
– Сега разбираш ли защо изобщо не го харесвах? – В този миг Денил забеляза Сери и лицето му стана сериозно. – Мисля, че Крадците те търсят. Изпратиха ми послание, в което питаха дали знам къде е изчезнал спътникът на Сония. Доста са обезпокоени.
Сери погледна високия магьосник с уважение.
– Кой е изпратил писмото?
– Човек на име Горан.
Сония се намръщи.
– Значи всъщност Горан, а не Фарин е съобщил на Гилдията къде да ме търси?
Сери я погледна изненадано.
– Предали са те?
Тя сви рамене.
– Нямали са друг избор. Всъщност ми направиха услуга.
– Не е там работата. – И очите му проблеснаха. Досещайки се какво се върти в главата му, Сония се усмихна.
„Да, обичам го – помисли си тя. – Но като приятел, почти като брат”.
Може би, ако бяха прекарали повече време заедно, без да преминават през всички препятствия, които се бяха изправили пред тях пред последните месеци, чувствата й щяха да прераснат в нещо повече... Но това нямаше да се случи. Особено сега, след като тя щеше да встъпи в Гилдията, а той най-вероятно щеше да се върне при Крадците. Сония усети прилив на съжаление, но бързо го прогони.
Тя се огледа и с изненада установи, че залата е почти празна. Фергън все още стоеше наблизо сред група магьосници. Когато срещна погледа му, той й се ухили злобно.
– Погледнете ги – рече той. – Единият общува с Крадците, другият с просяците. – Другарите му се разсмяха.
– Не трябва ли да го затворят някъде? – попита тя на висок глас.
Ротан, Денил и Сери се обърнаха и погледнаха магьосника.
– Не – отвърна Ротан. – Ще го наблюдават. Но той знае много добре, че единственият начин да избегне изгнанието е да се покае. Най-вероятно ще му възложат задача, която никой друг не иска да поеме. Може би ще се наложи да замине за няколко години в някоя затънтена дупка.
Фергън се намръщи, след което рязко се обърна и забърза към изхода, следван от приятелите си. Усмивката на Денил се разшири още повече, но Ротан тъжно поклати глава. Сери сви рамене и се обърна към Сония.
– Ами ти? – попита той.
– Сония е свободна да си иде – отвърна Ротан. – Нужно е да остане тук само още няколко дни. Според закона силата й трябва да бъде блокирана, след което може да се прибере у дома.
Сери я погледна и свъси вежди.
– Блокирана? Те ще блокират магията ти?
Сония поклати глава.
– Няма.
Ротан се намръщи и я погледна в очите.
– Няма ли?
– Разбира се, че не. Така ще ти е доста трудно да ме обучаваш,
нали?
Той примигна.
– Наистина ли си решила да останеш?
– Да – усмихна се Сония. – Оставам.