Въздъхна... Беше видял достатъчно, за да разбере, че мнозинството от тези хора знаеха много добре как да скрият онова, което не искаха да бъде намерено. Освен това бе забелязал прикритите усмивки на лицата, които го наблюдаваха. Какви ли са шансовете на стотина магьосници да намерят някакво си незабележително девойче сред хилядите жители на копторите?
Никакви. Денил стисна зъби, припомняйки си думите на лорд Болкан от предишната вечер. „Как ще изглежда, ако ни разкрият, облечени като долни просяци? Ще ни съсипят от подигравки из целите Обединени земи”. Той изсумтя. А нима сега не изглеждаха като глупаци?
Остра воня го удари в носа. Той погледна към задръстената от нечистотии канавка. Хората, които стояха край нея, побързаха да се махнат. С огромно усилие на волята магьосникът си пое дълбоко дъх и наложи на лицето си безизразна маска.
Той не обичаше да плаши хората. Да ги впечатлява? Да. Да внушава благоговение? Определено. Но не и да ги плаши. Винаги се смущаваше, когато при приближаването му хората отстъпваха встрани и без да свалят поглед от него, изчакваха да отмине. Децата бяха посмели, следваха го на известно разстояние, но щом ги погледнеше, те се пръсваха на всички страни. Мъжете и жените, млади и стари, го наблюдаваха предпазливо. Всички изглеждаха сурови и коварни. Той се зачуди колко ли от тях работят за Крадците...
Денил се спря.
Крадците...
Стражниците също спряха и го погледнаха въпросително. Той не им обърна внимание.
Ако слуховете бяха верни, то Крадците познаваха копторите по-добре от всеки друг. Дали знаеха къде се крие момичето? А ако не, дали щяха да успеят да я открият? Дали ще се съгласят да помогнат на Гилдията? Може би, ако им предложат достойно възнаграждение...
Как ли ще реагират останалите магьосници, ако им предложи да се договорят с Крадците?
Ще бъдат ужасени. Разгневени.
Той погледна към плиткия, вонящ изкоп, който служеше за канал. След няколко дни бродене из копторите, магьосниците може би щяха да погледнат по-благосклонно на идеята му. Което означаваше, че колкото по-късно им предложеше своя вариант, толкова по-големи бяха шансовете му да получи одобрението им.
От друга страна, всеки изгубен час даваше на бегълката възможност да се скрие по-добре. Денил сви устни. Нямаше да е зле да провери дали Крадците са склонни на сделка преди да представи идеята си пред Гилдията. Ако магьосниците я одобряха, а после се окажеше, че Крадците не желаят да им сътрудничат, то времето и усилията му щяха да се окажат изгубени напразно. 4
Той се обърна към най-възрастния от стражниците.
– Капитан Гарин. Знаете ли как мога да се свържа с Крадците?
От изненада капитанът вдигна вежди толкова високо, че те се скриха под шлема му. Той поклати глава.
– Не, милорд.
– Аз знам, милорд.
Денил се обърна към най-младия от стражниците, дългурест младеж на име Олин.
– Някога живеех в копторите, милорд – призна си Олин, преди да се запиша в Стражата. Тук винаги ще се намерят хора, които са готови да предадат послание на Крадците, стига да знаете къде да търсите.
– Разбирам. – Денил замислено задъвка вътрешността на бузата си. – Намери ми някой от тези хора. Питай дали Крадците са съгласни да работят с нас. Ще докладваш лично на мен и на никой друг.
Олин кимна и погледна капитана си. По-възрастният мъж сви устни неодобрително, но кимна и посочи с глава един от другите стражници.
– Вземи Керан.
Денил изпрати с поглед отдалечаващите се стражи, после се обърна и продължи да върви, обмисляйки възможностите. От една къща малко по-надолу по улицата се появи позната фигура. Денил се усмихна и ускори крачка.
– Ротан!
Мъжът се спря. Вятърът подхвана мантията му и я усука около него.
– Денил? – Мисълта на Ротан беше слаба и несигурна.
– Тук съм. – Денил му изпрати образ от улицата и усещане за близост. Ротан се обърна и щом го забеляза, ускори крачка. Когато се приближи до приятеля си, Денил забеляза, че сините очи на Ротан са разширени и изпълнени с тъга.
– Намери ли нещо?
– Не – поклати глава Ротан. После погледна жалките колиби. – Нямах представа за живота тук.
– Като клетка с херъли е, нали? – изкиска се Денил. – Адска мръсотия.
– О, да, но аз имах предвид хората. – Ротан махна с ръка към тълпата, която се събираше около тях. – Условията са ужасни... Нямах представа дори...
Денил сви рамене.
– Няма никаква надежда да я открием, Ротан. Просто броят ни не е достатъчен.
Ротан кимна.