– Смяташ ли, че на другите им е провървяло повече?
– Едва ли. Иначе щяха да се свържат с нас.
– Прав си. – Ротан се намръщи. – Днес ми хрумна нещо: как можем да сме сигурни, че тя е все още в града? Може отдавна да го е напуснала. – Той поклати глава. – Боя се, че си прав. Работата ми тук е приключена. Да се връщаме в Гилдията.
3 бол (което също означава и речна пяна) – евтино алкохолно питие, предпочитано от обитателите на бедняшките квартали.
4 Карън – едногодишно житно растение с пикантен вкус.
5 Айкер – стимулиращ наркотик, смятан за силен афродизиак
6 Расук – домашна птица, отглеждана за пух и месо.
7 Рака/сака – тонизираща напитка, приготвяна от печени зърна, с произход от Сачака.
Глава 4
Търсенето продължава
Утринното слънце заля със златиста светлина покритите със скреж стъкла. Въздухът в стаята беше приятно топъл – нагряваше го блестящата сфера, която кръжеше зад вградения в стената матов стъклен панел. Увивайки пояса около кръста си, Ротан влезе в гостната стая, където вече го очакваха приятелите му.
Втори панел позволяваше на нагревателната сфера да отоплява едновременно спалнята и гостната. Пред панела стоеше възрастен магьосник, притиснал длани към стъклото. Въпреки осемдесетте си години, Ялдан все още се отличаваше със здраво тяло и остър ум и се наслаждаваше на дълголетието и доброто здраве, които поддържаше с помощта на магическите си сили.
До Ялдан стоеше висок, по-млад магьосник. Очите на Денил бяха полузатворени, сякаш всеки момент щеше да заспи.
– Добро утро – каза Ротан. – Като че ли днес времето ще се пооправи.
Ялдан се усмихна накриво.
– Лорд Девън смята, че преди да настъпят зимните студове, ни очакват още няколко такива дни.
Денил се намръщи.
– Девън ги приказва такива от няколко седмици.
– Но не даде точен период – изхили се Ялдан. – А просто каза, че ще се случи.
Ротан се усмихна. В Киралия имаше една старинна поговорка: „Слънцето не се подчинява нито на кралете, нито на магьосниците”. Лорд Девън, ексцентричен алхимик, беше започнал да изучава времето три години по-рано, с твърдото намерение да опровергае древната мъдрост. Напоследък той буквално заливаше Гилдията с „предсказания”, макар Ротан да подозираше, че процентът верни прогнози се дължеше по-скоро на чист късмет, отколкото на пророческия му гений.
Главната врата на гостната се отвори и вътре влезе прислужничката на Ротан, Тания. Тя се приближи до масата и остави на нея поднос с малки чашки, декорирани със златисти орнаменти, и чиния, пълна с ароматни, изкусно украсени сладкиши.
– Суми8, господа? – попита момичето.
Денил и Ялдан кимнаха нетърпеливо. Ротан поведе гостите си към масата, където Тания сипваше с мерителна лъжичка изсушени листа в един златен чайник, а после ги заля с вряла вода.
Ялдан въздъхна и поклати глава.
– Честно казано, не знам защо предложих да се включа в претърсването. Нямаше да го направя, ако Езрил не беше настояла. Казах й: „Какви ще са шансовете ни да я намерим, щом само половината от нас ще тръгнат да я търсят?” а тя ми отвърна: „По-добри, отколкото ако никой не отиде”.
Ротан се усмихна.
– Съпругата ти е разумна жена.
– Мислех, че повече от нас ще се включат, когато кралските съветници обявиха, че след като не е отцепничка, кралят иска Гилдията да се заеме с обучението й – каза Денил.
Лицето на Ялдан се изкриви.
– Подозирам, че някои са се отказали в знак на протест. Не искат да приемаме в Гилдията момиче от копторите.
– Вече нямаме друг избор. Освен това си имаме един помощник в повече – напомни им Ротан, взимайки от ръката на Тания чашката с ароматна напитка.
– Фергън. – Денил грубо изсумтя. – Момичето трябваше да хвърли по-силно онзи камък.
– Денил! – Ротан се закани с пръст на по-младия магьосник. – Фергън е единствената причина половината гилдия да продължава да я търси. На снощното събрание беше изключително убедителен.
Ялдан се усмихна мрачно.
– Съмнявам се, че ще продължи дълго в този дух. Когато вчера най-накрая се прибрахме, влязох направо в банята, но след това Езрил ми каза, че продължава да усеща миризмата от копторите.
– Надявам се, че нашата малка бегълка няма да мирише толкова лошо – усмихна се криво Денил на Ротан, – иначе първият й урок ще бъде как да се къпе.
При спомена за ококорените очи на изпитото от глад, мръсно лице на момичето, Ротан потрепери. Цяла нощ беше сънувал копторите. Беше бродил между схлупените колиби, наблюдаван от хора с болнав вид, треперещи старци, увити с парцаливи дрехи или кльощави деца, гризящи мухлясал хляб...