Учтиво почукване го изтръгна от мислите му. Той се обърна и даде мислена заповед. Вратата се отвори и в стаята влезе млад мъж, облечен като куриер.
– Лорд Денил. – Куриерът се поклони ниско на младия магьосник.
– Говори – нареди му Денил.
– Капитан Гарин ви изпраща съобщение, милорд. Стражниците Олин и Керан са били намерени пребити и ограбени. Мъжете, които сте търсили, не искат да говорят с магьосниците.
Денил погледна куриера и се намръщи, обмисляйки новината. Мълчанието се проточи и младежът започна да пристъпва смутено на място.
– Много ли са пострадали? – попита Ротан.
Куриерът поклати глава.
– Само са натъртени, милорд. Няма нищо счупено.
Денил махна презрително с ръка.
– Благодари на капитана за съобщението му. Свободен си.
Куриерът отново се поклони и излезе.
– За какво става въпрос? – попита Ялдан, когато вратата се затвори.
Денил сви устни.
– Изглежда, Крадците не са благоразположени към нас.
Ялдан тихо изсумтя и протегна ръка към сладкишите.
– Естествено, че не са! Защо да бъдат... – Старият магьосник млъкна изведнъж и погледна с присвити очи по-младия си колега. – Ти да не би...
Денил сви рамене.
– Струваше си да опитам. Все пак се смята, че те знаят всичко, което се твори в копторите.
– Опитал си да се свържеш с Крадците!
– Доколкото знам, не съм нарушил никакви закони.
Ялдан изпъшка и поклати глава.
– Не, Денил – обади се Ротан, – но кралят и Домовете няма да се отнесат благосклонно към това, че Гилдията ще си има взимане-даване с Крадците.
– Че кой е казал, че ще си имаме взимане-даване? – Денил се усмихна и отпи от чашата си. – Помислете. Крадците познават копторите по-добре от всеки друг. Вероятността да открият момичето е много по-голяма – освен това съм убеден, че ще предпочетат сами да я потърсят, отколкото ние да душим из царството им. Трябва само да представим нещата така, че кралят да реши, че сме успели да убедим или да сплашим Крадците да ни предадат момичето и така ще спечелим одобрението на всички.
Ротан се намръщи.
– Доста трудно ще ти бъде да убедиш в това Върховните матове.
– Не е нужно да знаят.
Ротан скръсти ръце.
– Напротив – рече твърдо той.
Денил присви очи.
– Може би си прав, но съм сигурен, че ще ми простят, ако това помогне за откриването й и им предложа начин да го оправдаят пред краля.
Ялдан изсумтя.
– Може пък и да е за добро, че не се получи.
Ротан се изправи и се приближи до прозореца. Избърса с ръкав лекия скреж и надникна навън към спретнатите, грижливо поддържани градини. Отново се сети за премръзналите, гладни хора, които беше видял в копторите. Нима и тя живееше така? Ами ако претърсването я беше принудило да напусне жалкото си убежище и да се озове на улицата, без покрив над главата си? Зимата щеше да настъпи скоро и тя лесно можеше да загине от глад или измръзване много преди силата й да достигне опасни висини. Магьосникът забарабани с пръсти по перваза.
– При Крадците има няколко групи, нали?
– Да – отвърна Денил.
– Човекът, с когото си опитал да се свържеш, е представител на всички тях?
– Не знам – призна си Денил. – Едва ли.
Ротан се обърна към приятеля си.
– Нищо няма да ни струва да проверим, нали?
Ялдан погледна Ротан и се плесна по челото.
– Вие двамата ще ни забъркате в ужасна каша – простена той.
Денил потупа стареца по рамото.
– Не се тревожи, Ялдан. Само един от нас ще си вкара главата в торбата. – Той се ухили на Ротан. – Остави на мен. Междувременно нека да дадем на Крадците причина да ни помогнат. Бих искал да огледам отблизо онези подземни проходи, които открихме вчера. Обзалагам се, че Крадците ще предпочетат да не си навираме носовете там долу.
– Не ми харесват тези подземни стаи – каза Дония. – Нямат никакви прозорци. Направо ме побиват тръпки.
Сония се намръщи и почеса местата, където беше получила ухапвания през нощта. Джона редовно переше одеялата и чистеше леглата със запарка от билки, за да се отърве от бълхите и за пръв път Сония усети, че й липсва перфекционизма на леля й. Тя въздъхна и огледа прашната стая.
– Надявам се, че Сери няма да си навлече неприятности за това, че ме доведе тук.
Дония сви рамене.
– Той върши най-различни услуги на Опия и момичетата в „Танцуващите пантофки” от години. Те няма да имат нищо против да останеш някой и друг ден в склада им. Майка му работеше някога тук. – Дония постави една голяма дървена купа на масата пред Сония. – Наведи си главата.