Сония се подчини и се намръщи, когато върху тила й се изля ледена вода. След като изплакна косата й няколко пъти, Дания премести купата, в която вече се плискаше мътна зеленикава течност. Тя помогна на Сония да изсуши косата си с груба вълнена кърпа преди да отстъпи назад и да огледа творението си с критичен поглед.
– Нищо не стана – каза тя, поклащайки глава.
Сония докосна косата си с ръка. Тя все още лепнеше от боята, с която я беше намазала Дония.
– Съвсем нищо ли?
Дония се наведе и се взря в главата й.
– Ами изсветляла е малко, но не чак толкова, че веднага да се забележи. – Тя въздъхна. – Жалко, че не можем да я подкъсим още повече. Но... – Тя отстъпи назад и сви рамене. – Ако магьосниците са тръгнали да търсят момиче, както казват хората, може й да не ти обърнат внимание. Така приличаш на момче, поне на пръв поглед.
– Тя сложи ръце на хълбоците си и отстъпи назад. – Защо си се подстригала толкова късо?
Сония се усмихна.
– За да приличам на момче. За да не ми досаждат.
– В бараките ли?
– Не. Аз се занимавах с доставките на ремонтираните предмети вместо Джона и Ранел. Кракът на чичо го боли и той не може да върви бързо, а Джона е по-умелата в работата. Не ми харесваше да стоя по цял ден в бараките, затова излизах из града. – Сония се намръщи. – Първия път, когато трябваше да доставя стоката на един търговец, видях как двама занаятчии и един коняр досаждаха на дъщерята на хлебаря. Никак не ми се искаше да се окажа на нейното място, затова започнах да се обличам и да се държа като момче.
Дония повдигна вежди.
– И имаше ли полза от това?
– През повечето време – усмихна се кисело Сония. – Понякога не е добре да изглеждаш и като момче. Веднъж в мен се влюби една слугиня! А друг път един градинар ме приклещи в ъгъла и съм сигурна, че чак като ме сграбчи, разбра, че съм момиче. Едва не припадна, после лицето му пламна и той ме накара да обещая, че на никого няма да казвам. Такива ми ти работи.
Дония се изкиска.
– Тукашните момичета наричат такива мъже „златни мини". Опия взима по-скъпо за момчетата, защото ако стражниците разберат, ще я обесят. Но за момичетата няма закони. Помниш ли Калия?
Сония кимна, спомняйки си слабото момиче, което работеше в пивницата до пазара.
– Оказа се, че баща й години наред я продавал на клиенти – рече Дония, поклащайки глава. – Собствената му дъщеря! Миналата година избяга от него и започна да работи при Опия. Казва, че поне така изкарва някакви пари. Това те кара да се замислиш какви сме късметлийки, нали? Баща ми не дава на никой да се закача с мен извън границите на приличието. Най-лошото, което...
Тя млъкна, погледна към вратата, след което изтича към нея и надникна през ключовата дупка. Усмивка на облекчение озари лицето й и тя отвори вратата.
В стаята влезе Сери и подаде на Дония един вързоп. После критично огледа Сония.
– Не ми изглеждаш по-различно от преди.
Дония въздъхна.
– Боята не хвана. Киралийските коси не сменят лесно цвета си.
Той сви рамене, после кимна към вързопа.
– Донесох ти малко дрехи, Сония. – Той отстъпи към вратата – Почукайте, като се преоблечеш.
Когато вратата се затвори зад гърба му, Дония взе вързопа и го развърза.
– Повечето дрехи са момчешки – изсумтя тя и подхвърли на Сония чифт панталони и риза с висока яка. После разгъна навит на руло тежък черен плат и кимна. – Но наметалото е добро.
Сония се преоблече. Докато увиваше наметалото около раменете си, на вратата се почука.
– Тръгваме – рече Сери, втурвайки се в стаята. Зад него се появи Херин, който носеше малка лампа. Щом видя сериозните им лица, Сония усети как сърцето й подскочи.
– Да не са започнали претърсването?
Сери кимна и закрачи към стария дървен бюфет в дъното на стаята. Отвори го и издърпа рафтовете към себе си. Те помръднаха с лекота и наредените по тях съдини леко се заклатиха. Задната стена на бюфета се отвори беззвучно назад, разкривайки пред тях тъмен правоъгълник.
– Започнали са търсенето преди няколко часа – каза Херин на Сония, която мина през отвора и влезе в прохода.
– Толкова рано?
– Тук долу лесно се губи представа за времето – обясни той. – На повърхността вече е почти обяд.
Сери избута Херин и Дония през прохода. Сония чу тихо изскърцване и лампата в ръцете на Херин освети влажните стени на коридора. Сери придърпа към себе си рафтовете на бюфета, затвори задната стена и се обърна към Херин.