Магьосникът и вълшебната му светлина си бяха отишли.
Денил изгледа с отвращение издигащата се пред него сграда. В последния строеж на Гилдията липсваха великолепието и красотата, на които толкова се възхищаваше в по-старите сгради. Докато 5 някои възхваляваха модерния й стил, Денил смяташе постройката за абсурдно претенциозна, също като името си.
„Седемте свода” представляваше плосък правоъгълник, чиято предна стена наистина бе увенчана със седем обикновени, неукрасени сводести арки. Вътре имаше три зали: Дневната зала, където приемаха важните гости, Банкетната зала и Вечерната зала, където магьосниците се събираха неофициално всеки Четириден вечер да отдъхнат, да пийнат скъпо вино и да посплетничат.
Точно към тази стая се бяха запътили двамата с Ротан. Беше студена вечер, но студеното време никога не беше спирало редовните посетители на Вечерната зала. Когато влезе, Денил се усмихна. Тук можеше спокойно да забрави за архитектурната недомислица, довела до строежа на сградата, и да се наслади на украсеното с вкус помещение.
Той огледа залата, оценявайки още по-високо лукса й след двата дълги дни, прекарани във влажните, студени коридори под копторите. Прозорците бяха скрити зад тъмносини завеси със златиста бродерия. Из залата бяха разположени разкошни меки кресла. Картини и гравюри от най-добрите художници на Обединените земи красяха стените й.
Днес в залата имаше повече магьосници от обичайното. Докато двамата с Ротан се смесваха с тълпата, Денил забеляза неколцина от по-необщителните членове на Гилдията. С крайчеца на окото си зърна черно петно и изведнъж се спря.
– Тази вечер самият Върховен повелител ни е удостоил с присъствието си – промърмори той.
– Акарин? Къде е? – Ротан огледа залата и повдигна изненадано вежди при вида на фигурата, загърната в черна мантия. – Интересно. Откога не се е появявал? Два месеца?
Денил кимна и взе чаша вино от подноса на преминаващия
слуга.
– Поне толкова.
– Това с него Разпоредителя Лорлън ли е?
– Разбира се – отвърна Денил, като спря, за да отпие от чашата си. – Лорлън разговаря с някого, но не мога да видя с кого.
Лорлън вдигна глава и огледа залата. Погледът му се спря върху новодошлите и той вдигна ръка.
– Денил. Ротан. Искам да говоря с вас.
Изненадан и леко разтревожен, Денил последва Ротан към другия край на залата. Двамата спряха до стола, който досега пречеше на Денил да види събеседника на Лорлън. До слуха му достигна познат глас.
– Копторите са грозно петно върху този град. Те са развъдник на престъпност и болести. Кралят не биваше да им позволява да се разрастват толкова. Сега имаме прекрасната възможност да избавим Имардин от тях.
Денил наложи вежливо изражение на лицето си и погледна към седящия в креслото мъж. В безупречно сресаната му руса коса проблясваха лъчите на светещите сфери. Очите му бяха притворени, а кръстосаните крака бяха насочени в посока към Върховния повелител. На слепоочието му се забелязваше малка квадратна лепенка.
– И как предлагате да го направим, лорд Фергън? – попита Лорлън със спокоен глас.
Фергън сви рамене.
– Няма да е трудно да се прочисти районът. Къщите им не са особено здрави и едва ли ще ни представлява особена трудност да съборим тунелите под тях.
– Но всеки град расте и се разширява – посочи Аорлън. – Напълно естествено е хората да започнат да се заселват отвъд градските стени, когато в пределите им вече не е останало място. В тъй наречените коптори има няколко района, които почти не се различават от градските квартали. Сградите изглеждат прилично и улиците им имат ефективна канализация. Жителите на тези райони са започнали да наричат копторите Външния кръг.
Фергън се наведе напред.
– Но дори под тези къщи има скрити проходи. Уверявам ви, че именно там живеят най-подозрителните типове. Всяка къща, издигната върху някой проход, трябва да бъде считана за част от престъпната организация и да бъде изравнена със земята.
Акарин изумено повдигна вежди. Лорлън погледна Върховния повелител и се усмихна.
– Само ако можеха свързаните с Крадците проблеми да се разрешават толкова лесно. – Той погледна към Ротан и се усмихна. – Добър вечер, лорд Ротан, лорд Денил.
Фергън вдигна глава към тях. Погледът му се плъзна от Денил към Ротан и устата му се разтегли в усмивка.
– О, лорд Ротан.
– Добър вечер, Върховни повелителю, Разпоредителю – отвърна Ротан и учтиво кимна на Висшите магове. – Лорд Фергън. По-добре ли се чувствате?