– Да, да – отвърна Фергън и леко докосна лепенката на главата си. – Благодаря, че попитахте.
Денил запази безизразното си изражение. От страна на Фергън беше грубо, но не и необичайно да „забрави” да го поздрави. Макар че проявата на подобно неуважение в присъствието на Върховния повелител беше доста изненадваща.
Аорлън сплете пръстите на ръцете си.
– Забелязах, че днес вие двамата останахте в копторите много по-дълго от останалите. Успяхте ли да откриете някакви следи, които да подскажат къде се намира момичето?
Ротан поклати глава и започна да разказва за опитите им да изследват подземните проходи под копторите. Запазвайки мълчание, Денил погледна Върховния повелител и почувства как го обзема познатото нервно напрежение. „Десет години, откакто се дипломирах, а пред него продължавам да се държа като ученик” – помисли си той. Задълженията и интересите на Денил рядко водеха до контакти с водача на Гилдията. Както винаги, той се изненада от младежкия вид на Акарин и си спомни за разгорелите се пет години по-рано спорове за целесъобразността на избора на толкова млад човек за поста на Върховен повелител. Водачите на Гилдията бяха избирани сред най-могъщите магьосници, но по-възрастните винаги бяха предпочитани пред по-младите предвид по-голямата им зрелост и опит.
Макар Акарин да беше показал сили, които значително превъзхождаха тези на конкурентите му, всъщност придобитите по време на странстванията му знания и дипломатически умения успяха да убедят Гилдията да го избере. Магьосниците винаги бяха очаквали от лидерите си да притежават такива качества като сила, умения, достойнство и авторитет, а Акарин ги имаше в изобилие. Мнозинството смятаха, че във времената, когато той беше избран, възрастта играеше незначителна роля. Важните решения винаги се вземаха след гласуване, а с ежедневните проблеми се занимаваше Разпоредителят на Гилдията.
Колкото и разумни да изглеждаха тези доводи, Денил подозираше, че обсъжданията на възрастта на Върховния повелител не спираха. Той забеляза, че Акарин вече носеше дългата си коса в старомодна класическа прическа, предпочитана от по-възрастните мъже – спретнато прибрана на кок на тила. Лорлън също беше възприел този стил.
Данил погледна Разпоредителя, който напрегнато слушаше Ротан. Близък приятел на Върховния повелител, Лорлън беше станал помощник на предишния Разпоредител по предложение на Акарин. Когато две години по-късно Разпоредителят се оттегли, Лорлън зае мястото му.
Той успя да се докаже като действително подходящ за този пост. Изпълняваше задачите си с вещина, ползваше се с уважение и авторитет и най-важното, беше отзивчив. Почти не му оставаше свободно време и Денил въобще не завиждаше на положението му. От двете длъжности тази на Разпоредителя беше по-натоварената.
След като изслуша доклада на Ротан, Лорлън поклати глава.
– Съдейки по описанията ти на копторите, стигам до извода, че никога няма да я намерим. – Той въздъхна. – Кралят нареди пристанището да бъде отворено от утре.
Фергън се намръщи.
– Толкова скоро? Ами ако успее да се измъкне с някой кораб?
– Съмнявам се, че ембаргото щеше да й попречи, ако наистина искаше да напусне Имардин. – Лорлън погледна Ротан с крива усмивка. – Както обичаше да казва покойният наставник на лорд Ротан: „Ако държавното управление беше обявено извън закона, Киралия щеше да бъде образцова държава”.
Ротан се засмя.
– Да, лорд Марген беше неизчерпаем източник на подобни мъдрости. И все пак аз не вярвам, че сме изчерпали всички възможности. Тази сутрин Денил ми обърна внимание, че най-големи шансове да намерят момичето имат самите жители на копторите. Мисля, че е прав.
Денил погледна приятеля си. Нима Ротан възнамерява да разкрие намеренията им да се свържат с Крадците?!
– И защо смяташ, че ще се съгласят да ни помогнат? – попита Лорлън.
Ротан погледна към Денил и се усмихна.
– Ще им предложим награда.
Данил въздъхна облекчено. Трябваше да ме предупредиш, стари приятелю!
– Награда! – възкликна Лорлън. – Да, това може и да свърши работа.
– Отлична идея – съгласи се Фергън. – А онези, които ни пречат, трябва да бъдат наказани.
Лорлън го погледна укорително.
– Наградата ще бъде достатъчна. Но ще я дадем едва след като момичето бъде открито, иначе всички в копторите ще ни засипят с твърдения, че са я видели. – Той се намръщи. – Освен това трябва да измислим нещо, за да ги откажем от опитите сами да я заловят...