От тълпата се отдели висока фигура, облечена в пурпурна роба и се устреми към Ротан. Той забеляза напрегнатото изражение на лицето на младия магьосник и се усмихна. Денил често се оплакваше, че в Гилдията не се случва нищо кой знае колко вълнуващо.
– Най-после, стари приятелю. Как мина? – попита Денил.
Ротан скръсти ръце на гърдите си.
– Стар приятел, как ли не!
– Добре де, старо куче, тогава. – Денил махна презрително с ръка. – Какво каза Разпоредителят?
– Нищо. Просто поиска да му разкажа какво се случи. Оказва се, че единствено аз съм я видял.
– Просто е извадила късмет – отвърна Денил. – Защо останалите се опитаха да я убият?
Ротан поклати глава.
– Не мисля, че наистина са искали да го направят.
Жуженето на гласове бе прекъснато от звука на гонг и усиленият глас на Разпоредителя на Гилдията изпълни залата.
– Моля всички магьосници да заемат местата си.
Ротан се обърна и видя как масивните врати в дъното на залата се затварят. Групата облечени в мантии фигури се пръсна и магьосниците се отправиха към местата си покрай стените. Денил кимна към предната част на залата.
– Днес са ни на посещение редки гости.
Ротан проследи погледа на приятеля си. Върховните матове заемаха местата си. За да подчертаят авторитета и положението им в Гилдията, техните кресла бяха разположени в пет редици с лице към останалите. До тях се спускаха две тесни стълбища. В средата на най-задната редица стоеше огромно кресло, позлатено и украсено с бродерия на кралския инкол2 – стилизирана нощна птица. Креслото беше празно, но онези, които стояха от двете му страни, не бяха – на тях седяха двама магьосници, чиито мантии бяха препасани със златни пояси.
– Съветниците на краля – промърмори Ротан. – Интересно.
– Да... – отвърна Денил. – Чудя се, дали крал Мерин е преценил, че нашето събрание е достатъчно важно, за да му обърне внимание?
– Не достатъчно важно, за да дойде лично.
– Разбира се, че не – усмихна се Денил. – Иначе щеше да се наложи да се държим прилично.
Ротан сви рамене.
– Няма особена разлика, Денил. Дори съветниците му да не присъстваха, никой от нас няма да се осмели да каже нещо, което би премълчал в присъствието на краля. Не, те просто са тук, за да се убедят, че събранието няма да се ограничи само в празни приказки за това момиче.
Двамата стигнаха до обичайните си места и се настаниха. Денил се облегна назад и огледа залата.
– И всичко това заради някакво си мърляво улично хлапе.
Ротан се изкиска.
– Доста разбуни духовете, нали?
– Фергън не ни е почел с присъствието си – Денил огледа с присвити очи столовете, подредени покрай отсрещната стена, – но последователите му са тук.
Въпреки че Ротан не одобряваше публичното изразяване на неуважение по отношение на членове от Гилдията, този път не успя да сдържи усмивката си. Превзетите маниери на Фергън не предизвикваха симпатия у повечето магьосници.
– Доколкото си спомням от доклада на Лечителя, ударът е довел до значително нервно разстройство, изразяващо се в объркване и възбуда. Поради което той е счел за уместно да предпише на Фергън успокоителни.
Денил тихо изкукурига от удоволствие.
– Фергън спи! Когато разбере, че е пропуснал тази среща, ще бъде бесен!
Прозвуча гонг и шумът в залата започна да утихва.
– И както може да се предположи, Разпоредителят Лорлън беше най-разочарован, че лорд Фергьн не може да представи своята версия на събитията – добави шепнешком Ротан.
Денил сподави смеха си. Ротан погледна към Върховните матове и видя, че всички вече са заели местата си. Само Разпоредителят Лорлън продължаваше да стои прав, с гонг в едната си ръка и чукче в другата.
Лицето на Лорлън бе необичайно сурово и мрачно. Ротан също стана сериозен, след като осъзна, че скорошното произшествие е първата значителна криза, с която Лорлън се сблъскваше, откакто беше избран на този пост. Той се справяше добре с текущите дела на Гилдията, но мнозина се съмняваха, че ще бъде по силите му да се пребори с подобна криза.
– Свиках това събрание, за да обсъдим случилото се тази сутрин на Северния площад – започна Лорлън. – В дневния ред са включени два важни въпроса: убийството на невинен човек и наличието в града на магьосник, който е извън нашия контрол. Като за начало ще се заемем с първия, по-сериозен за нас проблем. Призовавам лорд Ротан като свидетел на събитието.