От нападателите не беше останала и следа — както и от самия Томас. Тази вечер той не се върна повече в лагера. Не знам какво е станало с него.
Ти вече познаваш моя магарешки инат, Чарлс, така че сигурно няма да се изненадаш от решението ми да продължа по пътя си към езерото Тръки. Вече съм стигнал твърде далеч, за да се върна. Може би смяташ, че действията ми са прибързани и рисковани — и си прав, разбира се. Но аз и преди съм попадал в подобни ситуации и съм оцелявал. Продължавам напред, за да търся Томас, но освен това търся и истината.
Девета глава
Сигурно беше най-сухият и горещ ден от това лято, когато керванът от фургони най-сетне излезе от прохода Саут на север от Форт Бриджър. Земята бе по-негостоприемна, отколкото беше очаквал Стентън. Зелените равнини бързо отстъпиха място на изгорени до кафяво треви, крехки като съчки и потънали в прах, а реката Биг Сенди бе толкова пресъхнала, че на места не беше по-широка от някоя вада. Добитъкът душеше оскъдната трева, но не пасеше. Щеше да им се наложи бързо да прекосят тези земи, като се надяват да стигнат до по-добри пасища. В подобни условия нямаше да оцелеят дълго време. Но равнината сякаш се простираше една и съща на стотици мили пред тях: като безкрайно мъчение.
Мускулите на Стентън го боляха. Потта се събираше по челото му и течеше по гърба му. Главата му болезнено пулсираше от изтощение и треска. През изминалите няколко нощи сам се беше предложил за пазач на добитъка. По този начин правеше всичко по силите си, за да се увери, че няма да бъде в палатката си, ако Тамсен реши да го посети. Беше временно решение — рано или късно щеше да му се наложи да се изправи срещу нея — а освен това на следващия ден беше толкова изтощен, че не виждаше пред себе си. И все пак му се струваше по-страшно да се изправи пред изкушението, което му носеше тя, и пред последствията от нейния гняв.
Все така бе като зашеметен от онова, което се бе случило преди три вечери, когато Донър беше признал на Стентън, че знае как Тамсен върши нещо нередно. Донър призна, че това не е първият подобен случай; Тамсен бе неуравновесена жена и някои предишни случки бяха една от причините да заминат на запад. Последната ѝ афера едва не беше станала публично достояние — скандал, който щеше да направи за посмешище както нея, така и него. Докато се прибираха, олюлявайки се — а Донър беше толкова пиян, че се налагаше да се подпира на Стентън, за да се задържи на краката си — той се закле, че ще убие на място човека, с когото се срещаше Тамсен сега. Стентън се изненада от яростта, с която Донър продължаваше да защитава жена си въпреки всичко, което беше сторила. И макар като цяло да създаваше впечатление за безобиден човек, Стентън не се съмняваше, че Донър наистина ще направи онова, с което заплашваше.
Затова нощем пазеше добитъка — макар и това да означаваше, че едва ще държи очите си отворени в дългите, горещи, прашни дни.
Когато зърна Форт Бриджър за пръв път, той си помисли, че може би е мираж. Различи покривите на няколко колиби от цели дървени трупи и още няколко постройки, които изглеждаха на ръба да се разпаднат. Стентън дори не си беше давал сметка с какво нетърпение е очаквал да пристигнат тук, където поне за малко щеше да се разсее от собствените си мисли. А сетне се изненада отново, от силата на разочарованието си. Това място приличаше по-скоро на изоставено.
Безпокойството растеше и се разпространяваше: Стентън го усещаше като порив на вятъра, който се носи сред хората от кервана. Това не може да е Форт Бриджър, казваха си хората един на друг. Къде беше оградата от заострени колове, къде беше здравата порта, къде беше артилерийското оръдие? В далечината се виждаха само няколко скупчени постройки. Двама индианци, които режеха дърва в кален двор, вдигнаха очи към кервана, но сетне бързо се върнаха към работата си.