Олбъни спря до тротоара пред една четириетажна сграда, която бе виждала и по-добри времена. Избеляла табела на стената известяваше, че това е „Естрела дел Сур“.
— Приятно прекарване — пожела му Олбъни. — И ако решиш да Ловуваш, всеки ще ти каже къде да ме намериш. Аз съм най-добрият и вземам евтино.
12
Есмералда е дълъг нисък остров близо до Голямата Инагуа в югозападния край на Бахамските острови, на няколко хвърлея от Хаити. През 2021 банкрутиралото бахамско правителство продаде острова, суверенитета му и т.н. на една групировка от чуждестранни инвеститори с център Берн, Швейцария. Генерал Лазаро Руфо, чието правителство, дошло наскоро на власт чрез преврат, отчаяно се нуждаеше от твърда валута, това му се видя разумен ход. Какво значение имаше един остров, особено толкова гол, колкото Есмералда, когато имаш още 700, за които да се притесняваш? Цената беше добра, а островът нямаше никаква стойност.
Но стойността му не беше никак малка според корпорацията „Ловен свят“, международен консорциум от богати хора, предани на здравословните принципи на печалбата и бързия оборот. Убийството беше идеален продукт, по-добър дори от наркотиците, тъй като потребителите сами доставяха всичко — живота си, оръжието си и смъртта си. Убийството, извършено по един благопристоен и бизнесменски начин и само при доброволно участие, беше дори социално приемливо. И очевидно потенциалът му като спорт за тези, които са опитали всичко друго, съвсем не бе малък.
Макар че много правителства бяха изразили интерес и готовност да приемат Ловния свят на своя територия, колективният ум на корпорация „Ловен свят“ реши да го разположи в страна, която притежават. Щяха да си спестят проблемите с правителствата чрез простото средство самите те да станат правителство. А като още по-силен стимул за инвеститорите щяха да събират данъци, вместо да ги плащат.
От самото си начало проектът „Ловен свят“ бе замислен с много въображение и добре финансиран. Бедняшката малка столица на острова Моргантаун бе изцяло съборена. Очертан бе цялостен архитектурен план на един съвършено нов град, който бе изпълнен за рекордно кратък срок. Новият град Есмералда не приличаше на обичайния зайчарник от стъкло и стомана, който светът бе възприел в резултат на дългата си битка за освобождаване от всеки намек за добър вкус. Планът за града Есмералда бе откровено средновековен и в него не бе предвидено място дори за търговски център. Около половината сгради бяха изградени от светлата скала, добивана от варовиковите залежи на острова. Основните постройки на острова, като например Ловната академия и Колизея, бяха построени от вносен варовик и италиански мрамор. Още отначало Есмералда заприлича на изящен стар колониален град с нещо европейско в облика си, един ренесансов град, изникнал като привидение от ниската коралова повърхност на Есмералда.
Безметежният тропически остров с красиво изваяния си и старинен на вид град бе сам по себе си примамка за туристите дори без допълнителния стимул на узаконеното убийство. Човек можеше да дойде в Есмералда и да се наслаждава на магията на миналото, но с всичките удобства на обичащото да се забавлява настояще.
Ловният свят не само предлагаше забавления и премеждия на фона на изключително красива природа, но бе и място за научен размисъл. Музеите с асирийски и скитски антики, закупени на едро от банкрутирала Англия и докарани в Есмералда, за да придадат малко стил на операцията, бяха известни по целия свят. Добре обезпеченият със средства Океанографски институт се конкурираше с този на Монако. А тук бяха и прочутите курорти, Рокфелеровият „Хилтън“, хотелите „Холидей Форд“, „Дорада дел Сур“, „Кастило“, „Кантинфлас“, игрищата за голф и тенис, несравнимият подводен риболов, ястия от пет континента.
А ако на човек случайно не му се намираха достатъчно пари за луксозна почивка в електронната банкова сметка, Ловният свят имаше целогодишно карнавално селище на намалени цени, което се намираше на Брега на Деланси, в южния край на острова. Оттам всяка година започваше прославената Сатурналия, неповторимият есмералдски вариант на Карнавала или Марди Гра.
Последната съставка от сместа беше Ловът, тази особена институция, в която хората рискуваха живота си в противоборство с другия при минимум правила. Ловът беше вид контролирано беззаконие, пиршество на тъмните емоции. Нещата, които законно можеше да извършиш в Ловния свят, бяха точно тези, от които светът се бе опитвал да се отърве, откак се помни. Безуспешно.