На Нора й беше трудно да съчетае представата си за онзи Харолд, когото познаваше в Кийн Вали, щата Ню Йорк, с този тук от Ловния свят днес — момче от родния й град, което се кани да вземе участие в най-престижното събитие на Ловния свят. И все пак това е същият стар Харолд, непохватен и самоуверен и много късметлия.
— Притесняваш ли се? — попита я Тереза.
Нора кимна.
— Толкова много искам да победи. Но се страхувам за него. Майк, мислиш ли, че има шанс да успее?
— Доста добър при това — отговори Олбъни. — Идеята ти да се обадиш на Гордън Филакис и да му разкажеш за предателството на Лувейн с Картата беше превъзходна. Благодарение на нея получихме Голямото разплащане, събитието, най-важната битка за годината. Сега, когато Харолд има психологическата нагласа, нищо няма да може да го спре. Опитай се да се отпуснеш и да се насладиш на игрите.
— Ще се опитам — каза Нора. Тя докосна очите си с миниатюрна кърпичка. — Но не знам дали ще мога.
— Клоуните самоубийци пристигат — съобщи Олбъни. — Нали харесваш Клоуните самоубийци?
Лицето на Нора се разведри.
— Да, те винаги са забавни.
— Отпусни се и си достави удоволствие. Сега трябва да отида долу и да подготвя Харолд за състезанието. Не се притеснявай за него, скъпа. Той има късмет, а това винаги струва много повече от умението.
49
Долу на арената Клоуните самоубийци току-що се бяха появили сред силни ръкопляскания. Винаги имаше много кандидати от цял свят за заветното годишно място на Клоун самоубиец. Този вид хора имаха чувството, че ако смъртта им прави някого щастлив, значи не е била напразна.
— Днес — обяви Филакис — имаме щастието с нас да бъде господин Томи Едуардс, директор и продуцент на Ловното училище за Клоуни самоубийци. Той и аз ще коментираме шутовщините на клоуните. Здравей, Томи.
— Здравей, Гордън. Виждам, че всеки момент ще започнат.
— Точно така, Томи. Сценичните работници са на арената и издигат двуетажна конструкция. Тя е точно копие на едновремешна банка. Като че ли номерът ще е добър. Как се нарича, Томи?
— Заглавието му е „Банковият обир“. Създаден е по една стара пародия на кийстоунските ченгета.
— Така — каза Филакис, — в банката е пълно с клиенти и касиери, всичките в костюми на клоуни. Както изглежда, това е един обикновен оживен ден в банката на малко градче в Америка отпреди стотина години. В този момент кийстоунските банкови крадци пристигат в две лъскави открити спортни коли. Те са облечени в смешни костюми, а на лицата им са изрисувани комични физиономии. Крадците влизат в банката, като размахват оръжието си. Ограбват банката. Един касиер се съпротивлява. Крадец го застрелва. Касиерът предава богу дух, докато изпраща целувки на тълпата. Доста остроумно, Томи.
— Благодаря, Гордън. А сега крадците прибират плячката, традиционно опакована в малки платнени торби със знака на долара по тях, изтичват вън от банката и се натоварват на колите. От една от вратите на арената изскача друга старомодна открита кола. Това е полицейска кола, пълна с кийстоунските ченгета на Ловния свят. Банковите крадци потеглят сред град от куршуми. Няколко невинни зяпачи падат убити. Те също са Клоуни самоубийци, разбира се.
— Колите се преследват по арената — продължи Филакис. — Те заобикалят препятствията, поставени от сценичните работници, разменят си изстрели и хвърлят ръчни гранати една срещу друга. Има убити и в двете коли. Накрая крадците се озовават отново в банката. Те влизат тичешком вътре и се барикадират на горните етажи. Пристигат още Клоуни самоубийци в ролята на полицаи. Обсаждат ги. Полицаите донасят тежки картечници и минохвъргачки. Те правят на решето Клоуните самоубийци, които се носят навсякъде из въздуха в комични пози. Публиката наистина е във възторг. Ще прегледаме записа по-късно, но още сега мога да ви кажа, че по-добра касапница не сме виждали и в по-предишни години. Ти на какво мнение си, Томи?
— Съгласен съм с теб, Гордън. Знаеш ли, удивително е колко куршума може да поеме едно тяло и все пак да продължи да се движи, да натиска спусъка и да изпраща куршуми в друго тяло. Някак си те кара да оцениш човешката твърдост, нали?
— Бих казал, да, Томи.
— Искам отново да напомня на публиката, че това е най-висшата участ, която всеки наистина сериозен самоубиец може да се надява да постигне: смърт пред очите на камерите в „Ловното шоу“ в деня преди Сатурналията.
— Вече останаха само осем клоуни, Томи. Мислиш ли, че може би куражът почва да им изневерява? Те са в това положение от доста време, като се имат предвид условията при истинските битки.