Прекосиха рафинерията и участъка, където магистралите се пресичаха в сложни детелини, обрасли с трева и дори ниски дървета. Покрай преплетените успоредни платна на шосе №95 бяха израснали дребни ярки цветя. Цветните пътища с техните педантични завои наподобяваха градина, планирана от някой гигант.
Когато ги отминаха, стигнаха до ниски зелени хълмове. Прекосиха ги и излязоха от другата им страна сред полета с пътека помежду им, която водеше към група ниски постройки.
— Това е Кленово — каза Професора.
Една от сградите в центъра, по-голяма, ниска и дълга, беше в състояние да побере стотици, а може би и хиляди хора. Харолд не беше виждал нищо подобно.
— Това е търговски център — обясни Професора. — Някога е представлявал главният артефакт на американския живот. За американците той е бил това, което е представлявал атриумът за римляните или площадът за испанците, просторно място, където да се събират и където човек идва и церемониално купува храна или се опитва да си уреди романтични срещи с привлекателни членове от предпочитания пол, който и да е той.
— Професоре — каза Харолд, — имате много странно отношение към нещата. Хайде да отидем там, да поприказваме с хората и да видим дали можем да намерим храна.
8
В града биенето на тъпани предупреждаваше за пристигането на чужденците. Много от изолираните градчета в Америка използваха тъпаните, тъй като индианците ги бяха използвали, а възраждането на племенната система караше хората — бели, черни или мургави — да се държат като членове на племе. Да се държиш като член на племе означаваше да използваш тъпани. Барабаненето не беше много добро, тъй като това беше предимно бял град и много от жителите му нямаха кой знае какво чувство за ритъм. Но го вземаха на сериозно. И го правеха с чувство.
— О, идвате точно навреме за голямата потакауа — каза един представител на племето, отделяйки се от тълпата, за да ги посрещне.
— Чудесно — отговори му Харолд, — но какво е това потакауа?
— Потакауа — поясни мъжът — е стара индианска дума за Деня на червения етикет. На този ден според древните традиции на нашето племе всичко се продава на половин цена.
— Виждам, че наистина идваме в благоприятен момент — каза Харолд.
— Клиентите, които не са оттука, са винаги добре дошли — продължи мъжът. — Вие правите чест на нашето село.
— Изглеждат добри хора — каза Харолд по-късно, докато с Професора си почиваха в една хубаво обзаведена стая в къщата за гости на града. Бяха добре нахранени с вкусна яхния от опосум и змиорка с бамя, специалитет по тия места.
Градчето се казваше Кленово и къщата за гости бе наречена Кленовата къща за гости. И името на стаята, в която ги настаниха, бе Кленовата стая.
— Но това е бор — отбеляза Харолд, почуквайки дървесината с кокалчетата на ръката си.
— Няма значение — каза Професора. — Името Кленово се отнася не до вида на дървесината — тоест дървесина, получена от клен, — а назовава една съвсем различна същност — този град.
— Е, смятам, че има още доста да уча — каза Харолд. — Какво ще правим сега?
— Струва ми се — отвърна Професора, — че от нас се очаква да купим нещо.
— Няма проблем — каза Харолд.
— Проблем е — поясни Професора, — че трябва да се купи нещо определено, иначе се обиждат.
— Колко се обиждат? Дотолкова, че да ни убият?
Професора сви рамене.
— А защо не? Смъртта не е кой знае какво. Пък и на кого му пука какво се случва с някой чужденец.
— Добре — каза Харолд. — Хайде да отиваме и да купуваме това нещо. Имаш ли някаква представа какво може да е?
— Сменят го всяка година — отвърна Професора мрачно.
Точно в този момент на вратата се показа главата на представителя.
— Време е да се купи нещо — усмихна се той лъчезарно.
Харолд и Професора се изправиха и го последваха в ярко украсения супермаркет. Вождът беше облечен в пълните племенни одежди, състоящи се от вълнено сако от „Карден“, панталони, ушити при „Хомофилия“ в Холивуд, и обувки от легендарния Том Маккан. Това бяха дрехите, носени някога от бизнесмените, докато са кръстосвали из големите градове по своите мистериозни работи, когато все още е имало големи градове.
Харолд и Професора последваха мъжа вътре в супермаркета. Всички рафтове бяха празни. Отначало Харолд се изненада, докато Професора не му напомни, че участва в ритуал, тоест нещо, което не е самото нещо. Истинската стока беше отвън и там щеше да бъде направен изборът между живота и смъртта.