Не му оставаше нищо друго. Постъпи във войската — както обезземлените селяни и плебеите, както стотиците други патриции, които се надяваха в битки и победи да натрупат богатство. Или да добият военна мощ — което е едно и също, както бяха доказали и Сула, и Марий. Добре поне че получи тоя чин; добре че още имаше хора, които тачеха старите нрави. Защото напоследък взе да се надига изметът на обществото. Всеки, който натрупаше пари, можеше да стане патриций. Търговци на добитък, закупчици на налози и конфискувани земи, собственици на гладиаторски школи — щом успееха да скътат четиристотин хиляди сестерции, биваха приемани без възражение в съсловието на конниците. Дори и освободени роби. А оттам само една крачка ги отделяше от сенаторската тога.
За родения край Тибър има само две достойни занятия: войната и политиката. Науката подхожда на гръцките роби. За изкуството Цицерон казва, че е израждане. С изкуство се занимава само тоя, който не е годен да командва. Трудът пък е занятие за робите. Платон твърди, че физическият труд помрачава ума. Аристотел пък казва: „За свободния гражданин е само политиката, за която робите и селяните не са способни.“ За оратора Цицерон робите, занаятчиите и надничарите са „градската измет“. Затова и Маркус Красиниус Алвио бе почнал с политиката. Опитал бе да послуша пак стария Аристотел, който препоръчваше: „За да управляваш народа, трябва първо да го презираш. Само така се укрепва властта над презряното стадо.“ Ала и това знание не бе помогнало. Имаше някаква тънкост, която още не бе налучкал. Или пък в душата му все още се бяха запазили някакви скрупули, които най-много му пречеха.
Затова постъпи във войската. Ала и тук не му потръгна. Проклетницата Фортуна все му се чумереше. Вместо да го пратят против Митридат, в Мала Азия, където бяха струпани богатствата на света, го отправиха срещу траките. Тук, където нямаше нито разкошните градове на Изтока, нито статуи за отмъкване, нито злато, нито скъпоценности. Оттук можеха да се грабят само роби. Но напоследък и робите поевтиняха. Един кон струва колкото пет роби. И най-лошото — Апиус Клаудиус Пулхер, преторът на провинция Македония, — държеше на мира с тракийските племена. Изчакваше новите легиони, които бе поискал от Рим, бързаше да дозастрои започнатите пътища, преди да се хвърли в голямото настъпление срещу твърдоглавите варвари. Така се случи, че Маркус Красиниус нямаше право дори да лови и роби. Оставаше му само заплатата на префект. А каква беше тя в сравнение с мечтите му, в сравнение с онова, което други получаваха?
Преди двадесетина дни траки бяха нападнали стана на неговата кохорта, когато легионерите му се забавлявали с избягали от племето си красавици. Агриани ли бяха, лееи ли бяха, меди ли — Маркус Красиниус все още не можеше да се оправи с имената им — бяха избили много хора, а останалите едва се бяха спасили. Консулът наказа със смърт заместника му, а самия Маркус Красиниус, който по това време беше на доклад в Амфиполис, отправи обратно да даде хубав урок на нападателите. С радост бе тръгнал тогава младият префект. Знаеше, трудно се открива тракийското злато, проклетите варвари при опасност го заравят дълбоко в земята. Ала все пак този малък поход беше за предпочитане пред празното безделие в умиротворена Македония.
И изведнъж — нова заповед, донесена от двама контубернала, адютанти на консула, с която му се нареждаше да спре там, където е стигнал.
Няма що, подчини се. Той беше римлянин. И ето лагерът вече беше готов, дървената стена — издигната, ровът край нея — изкопан и запълнен с отклонена от реката вода, постовете — разставени, кожените палатки — опънати.
Тогава Маркус Красиниус намисли да се поразтуши. Защо водеше със себе си своите частни гладиатори? В Рим този разкош можеха да си позволят само милионери като Крас. Но тук, където с едно пресягане се хваща гладиатор, имаха право на такива развлечения и простите префекти. Всеки заловен тракиец е роден гладиатор. Няма нужда да го обучаваш. Дай му ножа и го пускай на арената. Само гледай противника му да е от съседното племе, което винаги е враждебно.
Нямаше място, нито пък време да се строи арена. Приспособиха една широка яма сред лагера, покрай която се наредиха легионерите, а върху походен стол седна самият префект с тъмносиня къса туника, поръбена със сърма, и бели ботуши от сърнешка кожа. Току-що беше излязъл от банята си. Не е истински римлянин онзи, който не се къпе поне всеки ден — и в мир, и на война.