По три пъти на ден имаше надпрепусквания около жертвената клада. Десетки колесници станаха на парчета. Двама колесничари се пребиха, та положиха и техните тела в подножието на жертвеника до тримата умрели от преливане да изпроводят в дългия път Котис и Хегезипила. По три пъти на ден най-изкусните ездачи опитваха да обяздят най-дивите жребци. По три пъти на ден най-яките борци премерваха силите си.
А през тези три дни събрани от близо и далеч зидари изградиха царска гробница. Майстори рисувачи изписаха стените й със сцени из живота на покойниците. Вътре натрупаха безброй вещи, които щяха да им бъдат нужни в отвъдния живот: скъпоценна колесница с позлатен ярем, меч, копие, лък, стрели, щит, броня и златен шлем-маска за Котис; гривни, огърлици, пръстени, златообшити носии, фибули — за Хегезипила и безброй съдове, амфори, ритони, хидрии, блюда, масички и столове за бъдещия им дом.
На третата вечер Спартак запали с факла кладата. Сухите борови стволове пламнаха изведнъж, сякаш над тях израсна огнена планина. Огрени от заревото му, сипещите се снежинки заприличаха на искряща вихрушка. Снегът наоколо се стопи, оголи земята. И тъй както повелява обичаят, Спартак се впусна пръв в погребалния танц. Скоро го последваха и другарите му. Само Дизатралис все гледаше да се махне, заседнал над един мех с вино, все недоверчив към римляните, а Стак се гърчеше от треска в леглото си с подлютена рана от забитата в бедрото му стрела. И накрай всеки, който още можеше да се държи на крака, се хвана на хорото. Не спряха, докато не изгоря и последната главня, докато цялата клада не се срина в купчина жарава. Тогава играчите, кой по-рано, кой по-късно, се отпускаха на земята като посечени от умора и заспиваха мигновено.
На заранта начело с всичките жреци от Ямфорина и околността пренесоха овъглените кости в гробницата. Когато знатен тракиец се отправя за Небесните селения, с него погребват любимия му кон и любимата му жена. Котис не бе имал друга жена. А Хегезипила бе умряла заедно с него. Затова пред гроба му заклаха най-хубавия жребец в Ямфорина. Конят е въплъщението на Тракийския конник. Той отнася душите към вечното блаженство. Пред входа поставиха две плочи икони: на Конника — това загадъчно божество на плодородието, на лова, полята и здравето — и на Бендида — богинята на подземните сили и плодовитостта, с две копия в ръка, възседнала заднишком елен.
Строителите зазидаха входа и стотици селяни почнаха да засипват вечното жилище с пръст. Затрупаха го до покрива. Щяха да продължат напролет, когато се стопеше снегът. И на това място щеше да изникне още една тракийска могила.
Спартак седеше пред пиршествената трапеза до гробницата на родителите си редом с Маркус Красиниус. Префектът този път си бе наумил да играе ролята на опитен дипломат, който тачи варварските обичаи. Край тях бяха насядали най-личните траки, които не бяха избягали с Мокапор. Само Дизатралис не беше останал. Още вчера хората му го бяха отнесли в селото му мъртвопиян.
Софрите бяха затрупани с дивеч: мечи лапи, рибици от тур, глигански бутове, пълнени с гъби глухари. Виночерпците разнасяха гъсто ямфоринско вино. Наоколо бяха наклякали свирачите, които се редуваха — ту кавалджиите, ту магадистите, ту гайдарите — да пригласят на певците, надпреварващи се да славят покойниците и предците им. Около могилата танцуваха под звуците на сирингите обучени коне. Разделени по двойки, мускулести борци премерваха силите си.
А снегът не спираше. Сякаш небето се бе продрало и изсипваше върху премръзналата земя цели преспи наведнъж. Вятърът ги поемаше, усукваше ги в луди виелици и ги трупаше във вълнисти навеи из урви и долове. Дори на открито снежната покривка стигаше до пояс.
Виното бе извършило своето. Маркус Красиниус и Спартак пресушаваха на един дъх налятото им вино и се кълняха във вечна вярност.
Както обикновено префектът пиеше само от своята чаша, изваяна от носорогов рог. Такова беше поверието — тя предпазвала от отрова. А нему още като юноша му бе предсказано от един стар халдеец да се пази от отрова. В Рим, пък не само там, в целия тогавашен свят от Египет до Елада шетаха продажни роби и Ескулапови жреци, та и най-доверени приятели не се поколебаваха много-много, преди да пуснат някое зрънце в ритона ти и да те отпратят преждевременно да се окъпеш в забравата на Лета.