— Тази земя не понася завоеватели — изръмжа той. — Нито със сила, нито с коварство! Изгаря ги. И Дарий, и Александър, и Лизимах.
Тогава Маркус Красиниус се обърна и с красноречив жест посочи изникналите зад гърбовете им легионери, които ги бяха обградили в заплашителен железен обръч.
— Послушай съвета ми, резосе! Остани верен съюзник на Рим!
Спартак осъзна безизходността си. Но тракийската му кръв вече се бе разиграла.
— Ти нямаш право, префекте! Тук е моя земя!
Тогава и Маркус Красиниус изгуби търпение.
— Ето правото! — извика той. И се удари по късия римски меч.
Не довърши. Пъргав като рис, Спартак се хвърли върху него и му го изтръгна от ръката. Ала не успя да го удари. Неколцина легионери притичаха да защитят военачалника с щитовете си.
Спартак побесня. Развъртя меча така, че сякаш се закри от враговете с жив щит от сила и сръчност. И тогава, в трясъка на боя, когато кънтяха само ударите на желязо о желязо, той чу заповедта на префекта, който викаше задъхан:
— Хванете ми го жив!
Спартак видя как приятелите му отбиват пристъпите на легионерите; видя как паднаха Реметалк и Битус; видя как десетина мъжаги се хвърлиха върху гърба на Раскупор и преди той да се опомни, му свързаха ръцете на гърба; видя как побягна извън града едноокият Диза, последван от хайка разярени римляни.
Единствен Терес Бунтовника все още се съпротивляваше, все още въртеше двата меча, които бе успял да изтръгне отнякъде. Опрял гръб в стената, той отблъскваше цяла десетка легионери, които напираха насреща му настървени, ала вместо да си помагат, повече си пречеха. Силата на римските воини се крие в сплотеността и маневреността на манипулите. В свободна схватка, при това претоварени с тежко снаряжение, те губеха преднината си пред пъргавостта на тракийските бойци.
Защитен от заповедта на префекта, която го предпазваше по-добре от всякаква броня, Спартак реши да се възползува от това предимство. С изненадващ устрем той разкъса вражия обръч и изскочи на площада пред двореца. И там битката не пресекваше. Едва сварилите да грабнат оръжие ямфоринци връхлитаха яростно върху събраните легионери. Тълпи от жени и старци бягаха към градските врати, където стражите напразно опитваха да ги спрат.
Видели резоса си, траките се спуснаха към него, ала той ги върна отсред път:
— Бягайте в планината!
Послушни, те обърнаха назад. Сметоха стражите при портите и се пръснаха из полето. Спартак не успя да ги последва. Всички легионери, водени от Силвиус Красиниус, се нахвърлиха срещу него. Предпочетоха едрата плячка. Мечът му сякаш изгуби остротата си, притъпен от стотиците изпречени насреща му щитове. Ръката му изтръпна от ударите на метал в метала. Като глутница железни вълци римляните свиваха бавно обръча си.
Вече нямаше изход!
В същия миг от двореца излезе, олюлявайки се под огромния товар, Терес Бунтовника, понесъл на гръб няколко легионери, които се опитваха и все не успяваха да го свалят на земята.
Спартак нямаше повече време. Оставаше едно — тайният излаз!
И той се втурна към двореца. Прекоси тичешком стъгдата, спусна се в избата, хлопна зад себе си вратата. После издърпа каменната плоча и се намъкна в зиналото под нея подземие.
Опипом в тъмнината — де време да пали борина? — продължи забързан напред, докато достигна края му.
Все така пипнешком налучка затисналата го друга каменна плоча, надигна я и изпълзя навън.
Тогава дочу глъчката на легионерите, които бяха излезли от града да го търсят. Видя ги през редките пролуки между боровите стволове. Краката им пропадаха в дебелата снежна настилка, телата им затъваха до пояс, до гърди, а някъде, над засипаните урви, и над главите, та ставаше нужда другарите им да ги измъкват с дръжките на копията.
Спартак отчесна една разклонена борова клонка и я привърза към левия си крак. Стъпи с нея върху снега. Постави друга клонка на десния, после пое нагоре към планината, без да затъва, като нарочно избираше най-дълбоките преспи, които римляните не биха могли да прегазят.
Римският мир
След бягството на Спартак Ямфорина беше омиротворена бързо. Повечето тракийски воини и гражданите хванаха гората. Останаха тези, на които римляните бяха препречили пътя, и онези, които не се бояха от римляните — старците и сакатите, — защото никой нямаше да ги купи като роби.
В довчерашния затвор на Мокапор лежаха навързани и наблъскани един до друг неколцина ранени и затова попаднали в плен траки. Най-личен от тях и най-пазен беше Терес Бунтовника. Римляните не бяха забравили мечата му сила. Затуй не само завързаха ръцете, ами и нозете му натикаха в дървени букаи, та и на врата му надянаха желязна халка. Маркус Красиниус го определи веднага за свой гладиатор. Надяваше се, ако Терес оцелее и овладее гладиаторското изкуство, да го продаде скъпо и прескъпо в Рим.