Заместник-преторът успя да сдържи насмешката си, ала Маркус Красиниус забеляза лекото трепване на устната му. И злобата отново преля в сърцето му.
— Ето що! — рече Астрагал. — Аз ще пресрещна Спартак с двете кохорти. И с тебе. Без да се плаша от враговете. В лагера ще остане децимираната кохорта.
Маркус пламна от обида. За щастие и този път успя да се овладее. Дори в главата му се мярна радостна надежда. Лаком беше за слава Астрагал. Щеше му се той да обере лаврите. Нека върви! Спартак ще му окаже достоен прием. Маркус се блазнеше от самочувствието, че вече познава тракийския размирник. Допускаше, че и това сега беше нова негова уловка, нова бойна хитрост. Спартак умееше да се бие и като тракиец, и като римлянин. Според случая. Способен беше, ако потрябва, да слее и двете тактики — което всъщност значеше пак тракийската тактика, свободна, без сковаващи правила, без ограничения и затова с неизчерпаеми възможности.
Но си замълча. Нека си троши главата! Едно поражение ще охлади огъня му, ще укроти високомерието му. И още нещо — когато научи за поражението, преторът Апиус Клаудиус Пулхер може да се разколебае, може да оттегли благоволението от любимеца си.
Дори опита да позлорадствува.
— Трибуне — рече му той със загрижен вид. — Тук не е Италия, не е Елада. Тук е дива Тракия. Внимавай! Лоши поличби се явяват напоследък: небесни светлини, нощни тътнежи без гръм, огнени човеци. А от ръката на един роб избухнал пламък.
Заместник-преторът вирна глава.
— Откъде знаеш, че тия поличби не са отредени за Спартак? — После се наведе към ухото му: — Аз питах авгура. И той ми предсказа по птичия полет, че още днес ще се реши изходът на сражението.
Маркус Красиниус почувствува пълно удовлетворение. Зад външната безучастна маска и Гайус Салвариус криеше смущението си. А беше длъжен да играе ролята на железен воин. Уж самонадеян, решителен и твърд, а виж — и той питал прорицателите. Тая страшна, непроходима страна, чиито мъже режеха с песен главите на враговете си, а жените разкъсваха в религиозен екстаз живи хора, вдъхваше всекиму трепет.
И той реши да притури нов смут в смутената душа на омразния си началник.
— Авгурът казал… Още днес ще се реши… А в чия полза?
— То се знае! Винаги, всяка битка се печели от Рим. Затова и ние с теб сме сега тук.
Гайус Салвариус Астрагал погледна случайно нагоре.
— Виж орела в небето! Това вече е добър знак. Пред битката с Дарий и над главата на Александър се виел орел.
Думите му бяха прави. Тая величествена птица беше символ на победата, бронзовият й образ разперваше крилете си навръх римското знаме.
Той се обърна към един контубернал и му заповяда:
— Първа и втора кохорта под мое началство ще тръгнат в поход! Да се приготвят начаса!
Точно след половин час войската взе да се източва през Порта принципалис. Пред колоната зад тръбачите и барабанчиците яздеше на бял кон самият заместник-претор, горд и уверен в себе си и в силата, която водеше. Високо над него продължаваше да кръжи в синевата орелът. А зад него, едновременно очакващ с нетърпение провала му, и гузен, защото като римлянин не му бе разкрил всичките си опасения, опитваше да се изпъчи върху седлото Маркус Красиниус, угрижен и необичайно мълчалив.
Отрядът от леки кавалеристи бе излязъл десетина минути преди главната сила.
След два часа разузнавачите пресрещнаха колоната. Бяха открили тракийския стан. Разгледали го бяха добре. Върху намазана с восък плоча бяха начертали и плана му.
Астрагал остана доволен. Въпреки нахалството си Спартак не се осмеляваше да излезе в открит бой. Предпочел бе да се свре в тая теснина, обградена от двете страни с почти отвесни скали. Като вещ военачалник Астрагал се помъчи да разгадае замисъла му. Имаше само две решения: противникът или беше избрал тая клисура, за да не позволи на манипулите да се разгънат за привичния си бой, или пък се тъкмеше да им устрои засада. Това беше неизменният от векове подход на всички варвари — да увлекат врага в някоя теснина, за да го нападнат от височините.
Той разгледа още веднъж восъчната карта, поиска няколко допълнителни обяснения и се замисли. Струпаните край него центуриони очакваха търпеливо решението му.
Само за няколко минути планът беше готов в главата му до последната подробност. Кохортата нямаше да навлиза в дефилето. Потомците на тези, чиято кърмачка е била Вълчицата, щяха да надхитрят варварската лисица. Беше от ясно по-ясно. Спартак безсъмнено прикриваше главните си сили по околните възвишения, за да нападне във фланг легионерите, когато навлязат в теснината. Гайус Салвариус щеше да обърне надолу с главата целия му план. Щеше да унищожи самата засада. И едва тогава щеше да атакува лагера му.