Както винаги не каза нищо. Нито той, нито кой да е римски военачалник имаше обичая да раздрънква намеренията си. Умението да държи езика зад зъбите е една от най-ценните воински добродетели. Врагът има навред очи, които дебнат; и уши, които слухтят. Не го сподели и с префекта. Предпочете да го смае накрай, след като разгроми превъзнасяния от него бунтар.
Когато наближиха клисурата, те видяха препускащите обратно съгледвачи на Спартак. Гайус Салвариус Астрагал спря. Опипа с очи цялата планина. И откри тясната просека, която водеше през гората към левия склон на пролома. Наистина, по-удобна засада не би могло да се намери. Само че тоя път Спартак се бе излъгал. Не знаеше, че вместо празноглавия Силвиус Красиниус Алвио сега насреща му настъпваше Гайус Салвариус Астрагал. Не знаеше, че не е Астрагал дивечът, който ще се хване в каквато и да е клопка, та дори и най-хитрата.
Съвсем неочаквано за всички той раздели войската си на две. Срещу тракийския стан отправи втора, кохорта под началството на Маркус Алвио. Нейната задача беше да отвлече вниманието на враговете, докато първа кохорта, водена от самия него, щеше да разчисти височината от скритите там траки. След това вече напълно спокойно, методично щеше да връхлети върху затворените в долината варвари.
Дори Маркус Красиниус въпреки своята неприязън неволно се възхити от гъвкавия му ум и съобразителност. Дори той се зарази от неговата жар за победа. Докато легионерите на Астрагал, окачили по шлемовете и броните си клонки, за да се прикрият от зорките погледи на противниците, се източваха нагоре по пътеката, Маркус Красиниус още отдалеч разгъна центуриите си, за да ги разположи по правилата в шахмат, така че при нужда всяка от тях да има пълна възможност да преминава свободно между съседните части.
Барабаните му забиха, роговете затръбиха, легионерите заудряха с мечове по щитовете. Въздухът проехтя от грозното „Баритус!“
И ето, насреща си видяха траките. Само че не в римски строй, както ги очакваха. И тоя път пак беше познал Астрагал. Кохортите и манипулите не допадаха на варварите, както не им бе допаднала и македонската фаланга. Варварите умееха да се сражават само по варварски.
В първата верига, ако можеше да се нарече така, прибягваха напред-назад прашниците само с прашки и торби камъни през рамо. Във втората опъваха лъковете си стрелците, а зад тях се бяха построили копиеносците. Конницата, неудържимата тракийска сила, не се виждаше. Къде ли я бе скрил Спартак в засада?
Но другото го смая съвсем. Зад войниците се изправяше четвърта редица. От жени. И всички, мъже и жени, крещяха диво, сякаш обхванати от беса на Дионис, дрънчаха оръжия, ругаеха.
Изведнъж, премерили точно разстоянието до настъпващите легионери, траките ги обсипаха с градушка от камъни и стрели. Копиеносците и мечоносците се спуснаха устремно напред. Копията се впиха като разлютени оси в бронираните карета, мечовете зачаткаха настървено по щитовете. Траките налитаха, нанасяха ударите си, отстъпваха. И пак налитаха. Това вече не беше бой, то беше нещо неописуемо, зловещо, някаква бойна оргия, в която никой не щадеше нито чуждия, нито своя живот.
Легионерите пак устояха, скрити зад стената на щитовете си. Не случайно тоя боен ред и тази армия бяха прегазили целия свят. В най-решителния миг манипулите от тила се врязаха между фронталните манипули, заеха местата им. Посрещнаха нападателите с пресни сили. Траките взеха да се отдръпват.
Тогава насреща им се изпречи четвъртата редица. Жените ги посрещнаха с грозен вой, като ги обсипаха с хули за страхливостта им. И те посрамени отново се върнаха, нахвърлиха се още по-настървени.
Улисан в развоя на сражението, Маркус Красиниус забрави обхода на Астрагал. Сепна го избухналата глъчка отляво. Той погледна нагоре. И мигновено разбра. Спартак пак ги бе надхитрил. Първа кохорта беше заела позиции върху терасата над клисурата, без да открие никаква засада там, и се готвеше да удари във фланг обградения стан. Тогава от още по-горната тераса, от още по-стръмния урвест склон се срина лавина от откъртени скали и коли, натоварени с камъни, които се понесоха надолу с грозен грохот и се врязаха в римските редове, разкъсаха ги с просеки от смачкани трупове.
Маркус Красиниус прецени начаса опасността. В тоя капан всички предимства бяха към страната на варварите. Ето, разбили железния римски строй, те се спускаха по сипеите като втора лавина, жива лавина от стръв и кръвожадност.
Дори пред ужаса на поражението той усети странна радост в гърдите. Надменният Астрагал беше опропастен. Опозорил се бе, провалил бе бойната си кариера. Никой претор, та бил той и най-пристрастният, не би му възложил да води дори манипула, а камо ли няколко кохорти. Настанал беше часът на Маркус Красиниус Алвио. Сега той щеше да спасява съперника си от бедата, за да му върне понесеното унижение.