Ала волята на Спартак, упоритата му вяра в своята правота, прямият му, изискващ безусловно подчинение поглед неволно покоряваха. Хипнотизираха. Тракиецът, когато те гледа, дори не мигва. Ала погледът на Спартак беше по-твърд от всички. От ясните му очи сякаш излитаха сини мълнии. Никой не можеше да устои срещу тяхната стоманена настойчивост.
— След мен! — извика Спартак и поведе останките от войската си подир отдавна отстъпилите римляни. Никога не забравяше златното правило, че преследването изисква най-голяма предпазливост. Затова отправи далече напред няколко конни разезда.
По пътя му насреща се зададе керван от волски коли, натоварени със стоки: кожи, осолено месо, жито, мед, восък, дървен материал. Търговците яздеха отстрани, въоръжени до зъби, а подире им подтичваха слугите, хванали се за опашките на конете им.
— Да ви закрилят боговете! — поздрави ги Спартак. — Откъде и накъде?
Един белобрад търговец отговори:
— От Синтия към Бизантион.
Съществуваше неписан обичай — търговците имат право да преминават през всяка страна по определените пътища. Само плащат данък на владетеля. От Синтия до Бизантион керванът щеше да прекоси земите на десетина племена: синти, одоманти, бизалти, сатри, македонци, крестони, мигдони, ситони, кикони, травси, долонки — и на всички щеше да заплати това право. А накрая след цялото това плащане пак щеше да спечели. Иначе нямаше да има търговия; иначе резосите и благородниците нямаше откъде да купуват чуждоземни платове и скъпоценни камъни; селяците нямаше да имат сол.
— Срещнахте ли римляни? — запита Спартак.
— Да! На два часа път оттук.
Тракийският вожд загуби надежда. Трудно щеше да ги настигне, преди да влязат зад стените на Десудаба.
Тогава пристигнаха в кариер първите му разузнавачи.
— Срещу нас настъпват четири кохорти начело с претора.
Това обръщаше всичко, надолу с главата. Малобройната тракийска дружина не можеше и да помисли за открито сражение с такава сила.
Спартак разпрати вестители в цялата околност да съберат отново разпилените бойци, да докарат нови доброволци, а той отклони дружината си на изток към предпланините на Орбел.
Над пътя, по който щяха да минат настъпващите кохорти, прорязал като сухо русло вековната дъбрава, се издигаше естествената крепост на малко плоско възвишение. Единствено там траките имаха възможност да се укрият и да изчакат римската колона, за да я ударят във фланг, ако намерят сгоден момент.
Спартак изведе бойците си горе. Платото едва ги побра. Тясно стотина разкрача и дълго около триста, то стърчеше над избуялата дъбрава като скалист полуостров сред кипнало зелено море. Войниците побързаха да натрупат по окрайнината му камъни и дървета, с които щяха да затрупат врага, ако станеше нужда.
И ето сред облак прах се зададе неприятелският авангард, грейнал на слънцето от хилядите отблясъци на излъсканите брони и шлемове. Отстрани препускаха конните разузнавачи, пръснати в широка верига, която прочесваше цялата гора. Тоя път римляните настъпваха по всички правила на бойния си ред.
Един малък отряд се отклони да разучи и възвишението над пътя. Убеден, че вече няма надежда да остане неоткрит, Спартак заповяда готовност за оттегляне.
Залегналите в засада траки пронизаха с безпогрешните си стрели навлезлите съгледвачи. Ала римляните имаха строг ред — през определени промеждутъци от време съгледвачите бяха длъжни да докладват. Щом като тези не се завърнаха, другарите им препуснаха назад. Бяха подушили клопката.
Спартак даде заповед да се измъкват. Тогава чак разбра, че е закъснял. Към шийката на заетия от него полуостров настъпваше нова римска кохорта, настъпваше в пълен боен ред, разгънала манипулите си.
Отдолу през гората се построиха за бой и дошлите от Десудаба легионери. Неочаквано от дебнещ ловец Спартак се превърна в преследван дивеч. Беше попаднал в собствената си клопка.
— Глупак! — изруга се той гласно.
Терес Бунтовника го изгледа със здравото си око и изръмжа през зъби:
— Никой не се е родил военачалник. Мъдростта и воинското умение се добиват не от победите, а от пораженията. Изкуството е да победиш не когато си по-силен, а когато си по-слаб. Изкуството е да се измъкнеш от пълно поражение. Като сега.
Спартак се обърна рязко. Още не му бе простил за непокорството.
— А ти знаеш ли как?
След кратко замисляне Терес отвърна:
— Легионерите умеят да се бият само тъй, както са ги учили в казармата. Тогава са непобедими. Силата им е в дисциплината. Тя е и тяхната слабост. Нарушиш ли бойния им ред, те се объркват. Сега на всяка цена трябва да попречим на манипулите им да се разгънат.