Нгъ реши да вземе даймлера и даде свободен ден на шофьора. Лин Винуа караше колата, а до него седеше Кени Суен, но на тях не им бе позволено да влязат в къщата. Церемонията „Изгаряне на жълтия лист“ беше само за ръководителите на триади. При това положение и самият Нгъ не би трябвало да присъства, защото за тази среща баща му отново пое ролята на Глава на дракона.
Малката опашка на тила на Лин се мяташе, докато колата се изкачваше по стръмния път към гаража, където спря плавно. Чен и Нгъ слязоха мълчаливо и тръгнаха към къщата в здрача. Чен носеше зелен сак, който се клатушкаше в ръката му в такт със стъпките. Суен остана в колата, а Лин се върна пеша към портите, за да наблюдава пазачите, докато пускат гостите да влизат. Тази нощ нямаше да допусне да бъде извършена никаква грешка.
Нгъ Вайсън ги очакваше при входа на къщата, облечен в червено кимоно, знак за Глава на дракон, с бял колан, вързан хлабаво около кръста, и червена лента с няколко възела около челото. Единият му крак беше обут в равен черен чехъл, а другият в ръчно изработен сандал от лико. Изглеждаше смешен. Дребен, плешив мъж, облечен като за карнавал. Но Томас не си позволи да се усмихне.
— Сине — кимна Нгъ Вайсън и пристъпи напред да се ръкува със сина си. Обърна се към Чен и постави двете си длани върху раменете му. — Приятелю, Чен Юклин. Тази нощ ще имам нужда от твоята помощ и подкрепа.
— Имаш я — отговори той и вдигна спортния сак. — Нещата ми са тук. На обичайното място ли ще се проведе церемонията?
— Мина много време от последния път, но да, на обичайното място.
Чен кимна.
— Ще се кача горе, за да се преоблека.
Той влезе в къщата, осветена от жълтеникавото сияние на малките кандила. Тук имаше електричество, но старият водач на триадата беше пожелал да запалят кандила.
— Мина цяла вечност, откакто ти беше в този дом, облечен в кимоно на триадата — каза старецът на сина си.
— Напоследък бизнесът ни се ръководи най-вече от кабинети — отбеляза Томас Нгъ.
— Церемониите обаче си имат свое място — натърти баща му. — Те са смолата, която свързва триадите. Правят едно семейство. Да влезем вътре — хвана го за ръката и го въведе в антрето, сякаш синът беше по-безпомощният от двамата. — Кой пристигна с теб?
— Лин Винуа и Кени Суен, но те ще останат в колата.
— Добре. Тази нощ в къщата трябва да има колкото е възможно по-малко напрежение.
Вечерта беше гореща и липсата на климатик, както и оранжевото сияние придаваха мрачна атмосфера, но Томас никога не се беше страхувал от нея. Сега къщата беше анахронизъм, но все още пазеше уюта на дома, увереността, че знае всяко кътче и ъгълче, всяка тайна ниша в нея. Вътре имаше много тъмни местенца, но всички те бяха изследвани отдавна и не таяха никакви страхове за него.
Главната стая беше много официална, с твърди столове и ниски маси, изрисувани със злато паравани покрай стените и две от безценните нефритови скулптури на баща му, поставени върху розови масички край старата дървена камина. Тук се посрещаха гостите. Фамилните стаи бяха на горния етаж, заедно със спалните и по-голямата част от нефритената колекция на Нгъ. Вдясно на приемната имаше две врати от тисово дърво с резбовани дракони, изправени на задните си крака и с пламъци, излизащи от устата и ноздрите. Старецът ги бутна с две ръце и те се отвориха със скърцане навътре, откривайки помещението зад тях. Стените на квадратната стая бяха дълги по десет стъпки, в средата се намираше огромна кръгла маса, около която можеха спокойно да седнат шестнадесет души, но при оживените семейни празници побираше и двадесет, борещи се с пълните си с храна чинии. Тази вечер местата бяха дванадесет. По кръга на равни разстояния бяха подредени златни писалки и купчинки листа. Нямаше поставки с имена. При кръгла маса не беше необходимо да се разпределят местата по ранга на присъстващите.
Капаците на прозорците бяха затворени и заключени, а единственото осветление идваше от четири големи месингови кандила, поставени в ъглите на стаята. Те хвърляха оранжево сияние, а кръговете от светлина се срещаха в центъра на масата и на тавана над нея. На стената вляво от двойната врата се намираше поставен в рамка портрет на бога Куан Кун. Останалите символи на триадата — знамената, свещените предмети, паната — липсваха и Томас разбра, че това е поради срещата на различни триади. Баща му не искаше да изглежда, че гостите му се намират на вражеска територия, въпреки че беше точно така. Сега триадите рядко влизаха в междуособни войни, както в миналото, но все още си бяха жестоки конкуренти и самото идване на главатарите им в резиденцията „Златен дракон“ сигурно ги караше да се чувстват несигурни. Затова беше по-добре да не са заобиколени и със символите на съперника. Пред портрета имаше груба дървена маса, с нацепена като касапска дъска повърхност. Отгоре беше поставена черна керамична кръгла купа.