Стаята изпълняваше две функции. В нея се извършваха най-важните церемонии на триадата и приемането за пълноправни членове на най-близките хора на семейството. Тук Томас, Саймън и Чарлз бяха обявени за членове на триадата и Саймън беше издигнал Чен Юклин в ранг на доверен съветник. Но това също беше и помещението за семейни празненства, където Нгъ Вайсън събираше поколенията за Коледа, китайската Нова година, рождените дни и сватбите. Тук той се радваше на оглавяваната от него династия и галеше главите на децата, докато им поднасяше подаръци.
Стаята беше и музей на семейство Нгъ. По стените, като се започне вляво от вратите, бяха подредени семейни снимки, които проследяваха две трети от живота на Нгъ Вайсън и целия живот на Томас. Първата снимка най-близо до вратата беше на Нгъ Вайсън и съпругата му в деня на сватбата. Той в сив смокинг, в ръката си държеше цилиндър, с изправен гръб и сериозно лице, а тя красива млада жена в европейска булчинска рокля, вдигнала лице към него с нескрито обожание.
Следваха я почти четиридесет снимки, всяка направена на годишнината от сватбата им с децата, първо като бебета, после едва проходили, след това младежи и накрая мъже. Разглеждането на снимките приличаше на стар, примигващ черно-бял филм, в който Нгъ Вайсън се променя от жилав младеж с черна права коса до плешив старец, а жена му от красива булка в прегърбена старица с криви пръсти и набръчкана кожа. Накрая двамата позираха оградени от трима мъже и жена на средна възраст с купчина малки деца, включително едно с руса коса и бяла кожа.
Промените в последователно подредените снимки, с изключение на появата на бебета, не бяха големи, но като цяло накараха Томас да се замисли за собствената си преходност на този свят. Снимките му разказваха за история, традиции и му даваха чувство на увереност, която произтичаше от развитието на родителите му през годините. Но фактът, че майка му вече я нямаше и мястото й до съпруга беше останало празно, го накара да осъзнае, че никой не живее вечно. А на снимката догодина и Саймън нямаше да стои там, прегърнал през рамо Томас. Може би щеше да бъде и без Софи.
Той погледна последната снимка, направена преди около три месеца. Тримата братя и сестрата, групата деца, повечето от които на Катрин, най-малкото от децата на Нгъ Вайсън, но затова пък най-продуктивната. Още ненавършила тридесет години, тя и съпругът й вече имаха пет деца — едно момче и четири момичета. Чарлз и съпругата му, родената в Америка китайка Сандра, имаха две момчета, а Саймън и Джил само Софи. Изведнъж Томас забеляза, че баща му го наблюдава внимателно.
— Не, татко, нямам планове за женитба — тихо каза той, без да обръща глава. Имаше много приятелки и никога не страдаше от липса на женска компания, но досега не бе пожелал да се ожени и нямаше намерение да го направи само за да задоволи стареца, който вече имаше осем внуци. Или седем, ако се окажеше, че са загубили Софи. Нгъ Вайсън цъкна с език, но очите му се усмихваха.
— Накарах да ти приготвят кимоното в старата ти стая — каза той.
Томас кимна. Кимоното беше анахронизъм като къщата, но останалите Глави на дракони, особено възрастните, също като баща му държаха на церемонията. Молбата, която щеше да отправи към тях тази вечер, беше необикновена и нямаше смисъл да ги дразни допълнително, като се появи без тази, според него, смешна дреха. Затова се качи горе да се преоблече. Остави баща си да разглежда тъжно последната снимка.
Спалнята му се намираше на първия етаж и беше непроменена, откакто я видя преди около три месеца. Знаеше, че стаята се почиства всеки ден и чаршафите на леглото се сменят през седмица, въпреки че през последните десет години всъщност не беше спал тук. Но това беше неговата стая и щеше да си остане такава до смъртта му. На същия етаж имаше стаи за Саймън, Чарлз и Катрин, макар и те повече от десетилетие да не бяха оставали тук за през нощта.
Томас съблече костюма и ризата, навлече кимоното през главата си и нагласи червения шал около врата, краищата му стигаха под колената. Започна да завързва и развързва белия колан, докато накрая успя да направи правилно възела, а след това постави на челото си лентата само с един възел на нея. До леглото намери кафява обувка и въжен чехъл и ги обу върху чорапите. Погледна се в голямото огледало до прозореца и не успя да сдържи усмивката си. Изглеждаше абсурдно, чудеше се какво биха казали приятелите му банкери в Сан Франциско, ако го видят в това облекло — церемониалната дреха на ранга Пак Цъ. Съветник.