Те бяха пристигнали поотделно, всеки със собствена кола и телохранители, но идваха сами към къщата, а на входа ги посрещаше Нгъ Вайсън. Някои бяха облечени в измачкани скъпи костюми, други в маркови спортни дрехи, а един, който изглеждаше по-стар даже от домакина, пристигна в традиционна черна китайска носия с катарами от слонова кост. Всеки носеше малка чанта с церемониалното облекло. Един по един се качиха на горния етаж да се преоблекат, а после заеха местата си около масата. Томас стоеше отляво на двойната врата, скръстил ръце на гърди, а Чен беше застанал отдясно.
Старецът разказа за отвличането на внучката си от гуейлото, за изчезването и предполагаемото убийство на сина си и как са се сдобили със снимка на човека, когото смятат за отговорен. Замълча за момент, бавно огледа всички присъстващи и заговори отново.
— В миналото триадите често воюваха помежду си за територии и печалби, но тези дни са отминали. Останали са ни само няколко години, преди комунистите да вземат Хонконг, а ние знаем какво ще означава това. — По-възрастните мъже кимнаха в унисон. Един се изкашля шумно и се огледа къде да се изплюе, но се въздържа. — През последните години ние осъзнахме предимствата на сътрудничеството пред конфронтацията. Всеки увеличава печалбите си на собствена територия и не си губи времето и силите за конфликти. Сън Йон в Цим Ша Цуй, 14К в Монкок, Тан И във Ванчай и залива Косуей. — Той кимаше към съответните мъже, когато споменаваше триадите им. — Днес аз съм длъжен да поискам съвета ви в този труден за мен и моето семейство момент. Ние искаме да проведем хайка за този гуейло и със сигурност това търсене ще доведе до навлизането на мои хора в райони, където властта е ваша. Не желая нашите действия да бъдат разбрани погрешно, нито пък искам с нещо да ви обидя. Затова съм застанал пред вас и моля за разрешение.
Старецът прибра длани върху корема си и зачака.
Главата на дракона на Луен Инши пръв се изправи и заговори:
— Нгъ Вайсън, поднасям ти моите съболезнования за трагедията, която се е стоварила върху благородното ти семейство. Трагедия, която е още по-обидна, тъй като идва от ръката на варварин. Предлагам на хората ти безопасно преминаване през територията на Луен Инши, докато откриете човека, за когото говориш.
Последва го мъжът, който искаше да се изплюе при споменаването на комунистите. Той също се изправи и заяви подкрепата си. Но Томас знаеше, че и двамата са дребни риби, готови на всичко, за да се харесат и да се подмажат на баща му, защото означаваха, че все някога услугата им щеше да бъде възнаградена. Двамата заедно контролираха около петнадесет квадратни километра, повечето от които в Новите територии. Въпреки това Нгъ Вайсън се поклони на всеки от тях и им благодари сърдечно. Последва мълчание. Останалите водачи на триади се споглеждаха с каменни лица, чудеха се кой ще заговори следващ.
Главата на дракона на Тан И се изправи пръв — огромен мъж, с половин глава по-висок от Нгъ Вайсън и два пъти по-широк. На млади години той е бил един от най-опасните бойци на Тан И и беше излежал присъда в „Стенли“, тъй като отрязал главата на боец от вражеска триада. За убийството би трябвало да получи до живот, но триадата беше изпратила свои хора в Лондон, за да ликвидират двама от свидетелите, единият от които полицейски сержант. Мок Шинчи беше поомекнал след това, но не много. Въпреки седемдесетте си години, от главата му не бе паднал нито един косъм, макар вече да беше напълно побелял. И въпреки че мускулите му отдавна се бяха превърнали в сланина, той още правеше впечатление с фигурата си в червено кимоно. Преди пет години му бяха отстранили половината бял дроб и сега, когато дишаше, в гърлото му се чуваше хриптене.
— Аз споделям чувствата на говорилите преди мен, Нгъ Вайсън. И съм съгласен с онова, което ти каза за организациите, нашите семейства и мъдрото използване на възможностите. Никой от тук присъстващите не може да отрече, че откакто сме се отдали на бизнес и престанахме да се караме, всички просперираме.
Мъжете около масата заръмжаха и закимаха.
— Въпреки няколкото нищожни претенции за чужди територии — той изгледа назидателно един от по-младите мъже около масата, който наведе глава, — ние предпочитаме да си сътрудничим, вместо да враждуваме. — Мок Шинчи замълча, дишаше тежко, наведе се и подпря ръце на масата. — Според мен е дошло време да покажем, че това сътрудничество може да се разшири още повече. Ти си прав, Нгъ Вайсън, когато казваш, че ни остава малко време в Хонконг. Тук животът ще стане различен, щом дойдат на власт комунистите. Няма да е невъзможен, но ще бъде тежък. Лично аз се радвам, че няма да ме има, за да го видя.