Лей замълча, гледаше Дуган в очите, сякаш погледът му може да проникне през слоевете лъжи. Патрик усещаше, че ръцете му започват да треперят, и ги подпря на коленете, за да не се вижда.
— Та какво точно ти каза твоята приятелка, Пат?
— Нищо.
Възрастният мъж посегна и взе една папка от лявата страна на бюрото си. Отвори я и прелисти.
— Това е твоето досие, Пат. Нямаш нито едно порицание. Ако не беше зет ти, без съмнение досега щеше да бъдеш главен инспектор. — Остави папката на бюрото и продължи: — Ако има нещо по-лошо от това да имаш за зет Глава на дракон, то е да не си честен към началниците си. Не бих искал да си провалиш кариерата.
— Само че няма да я подобря, нали? — попита Дуган. Усещаше как в гърдите му се надига злоба, която го изгаряше като огън.
— Може да стане много по-зле, повярвай ми. Много по-зле. Та какво точно ти каза това цвете?
Лей още се усмихваше, но на Патрик му се стори, че сивите очи станаха по-пронизителни, а добродушните черти на лицето са само маска. Този човек не беше приятелски настроен, не можеше да му се довери, вероятно дори не беше запалянко по ръгби, за ръгбито пишеше в досието му. Той не му дължеше нищо, по дяволите, не дължеше нищо и на полицията като цяло. Те погубиха възможността му за кариера, а сега искаха от него помощ. Дуган със сигурност знаеше, че ще остане верен на Цвете. Ще я предпазва и ще й помогне. Ще лъже този човек, ще лъже всички, които може, и ще се забавлява с това.
Усмихна се глупаво и почеса олисялото петно на главата си.
— Всъщност ми е малко неудобно, сър.
Лей вдигна вежди.
— В какъв смисъл?
— Тя ми поиска пари.
— Пари ли?
— За лечението в болницата. Каза, че нямала достатъчно.
— И защо ще иска пари от теб, Пат?
Дуган замълча и се опита да измайстори възможно най-добрата си виновна физиономия. Изглеждаше притеснен.
— Защо? — настоя Лей.
— Аз и преди й плащах, сър. Тя не ми беше точно приятелка.
— Курва ли?
Младият мъж сведе очи към пода.
— Да, сър. Срещнах я в един от баровете, където ходим с момчетата. Първоначално не разбрах, че е от бранша. После загрях, когато ми поиска пари.
— Но ти каза, че работела в банка?
— Така разправях на всички, сър. Не исках да признавам, че си плащам. Момчетата щяха да ме спукат от подигравки.
— Затова не си разбрал фамилното й име — досети се главният инспектор.
— Точно така, сър. И затова не мога да разбера защо смятате, че тя работи с китайски агенти. Не беше чак толкова умна, сър. Страхотно тяло, но празна главица.
Лей кимна.
— Разбирам — учудено провлече той. — Разбирам.
Патрик го погледна право в очите. Опитваше се да изглежда уверен и да диша спокойно. Държеше дланите си здраво прилепнали върху коленете, с неподвижни пръсти, за да не се вижда напрежението му.
Накрая Лей, изглежда, взе решение:
— Добре, Пат. Засега това е всичко. Да речем, че приключихме. Ще ти се обадя, ако поискаме още нещо от теб.
Не му подаде ръка за сбогуване, а остана седнал зад бюрото си, Дуган излезе и затвори вратата. Главният инспектор мрачно забарабани с пръсти върху досието му.
— Старши инспектор Патрик Дуган, не вярвам на нито една твоя дума — тихо изрече той.
Томас Нгъ стоеше пред къщата и гледаше пристанището, когато чу звъна на телефона и учителят Чен да се обажда. Възрастният мъж беше заповядал да му свалят голямо бюро от една от спалните и го сложи в хола. Върху него постави старовремски черен бакелитов телефонен апарат, купчина листове, няколко подробни карти на Хонконг и добре подострени моливи. Сега седеше на стол, взет от подредените около кръглата маса, и отговаряше на телефона, който звънеше непрекъснато от зори. Картите ги набавиха от един предприемач, който дължеше услуга на триадата. Всъщност няколко услуги. На хартията бяха отбелязани всички сгради на територията на колонията. След като някоя от тях бъдеше посетена, портиерът разпитан и информацията предадена на учителя Чен, той я отбелязваше. Вписваше името на човека, извършил огледа, и часа на постъпване на съобщението, като поглеждаше големия си златен часовник, оставен върху бюрото. До стареца седеше един от младите бойци, който преди беше работил в голяма фирма за недвижими имоти, и му помагаше да намира сградите върху картите.