Търсенето започна рано сутринта и продължаваше вече почти осем часа. Чен настоя лично да приема всички обаждания, като си почиваше само колкото да изпие по някоя чаша чай, а веднъж хапна и малко ориз. Томас възнамеряваше скоро да настои той да си почине. Това беше едва първата вълна на преследването. Всяка сграда щеше да бъде посетена три пъти, за да се разговаря с всички портиери, които обикновено работеха на смени от по осем часа. Нямаше смисъл да се говори само с хората от сутрешната смяна, след като гуейлото е видян късно вечерта. Нямаше нищо по-лошо от половинчато претърсване.
Той чу стъпки зад себе си, до него застана Чен, изглеждаше мрачен.
— Намериха ли го? — попита Томас.
— Намерили са брат ти. Той е мъртъв, Кин-мин.
Нгъ очакваше такава новина и въпреки това го заболя ужасно. Той сви длани в юмруци и се удари по бедрата, изруга на английски. Старецът постави ръка на рамото му.
— Къде? — попита Томас.
— В Хебе Хевън. Бил е окован към котвата на една от яхтите в залива.
— Удавил ли се е?
— Да. И китката му е била рязана. Изглежда, брат ти се е опитвал да се измъкне по единствения възможен начин — като отреже собствената си ръка.
— О, не — прошепна Нгъ. — Не, не, не! Кой го е намерил?
— Собственикът на яхтата. Преди около половин час. В известен смисъл сме имали късмет, малко хора изкарват яхтите си през седмицата. Сега поне знаем, че е мъртъв.
Томас кимна.
— Странно е това да се нарече „късмет“, но разбирам какво искаш да кажеш, учителю Чен. Можем ли да запазим новината в тайна?
— Страхувам се, че не. Полицията вече е там. Нашите хора в Сай Кун преустановиха претърсването на лодките и яхтите. Поне за момента. Навсякъде е пълно с полицаи и няма да е разумно хората ни да привличат вниманието към себе си. Казах им да се изтеглят. Могат да продължат работата си утре.
— Прав си, разбира се — съгласи се Нгъ. — Освен това гуейлото едва ли ще държи Софи толкова наблизо до мястото, където е убил брат ми.
Двамата мъже останаха един до друг, загледани към обвитите в мъгла хълмове на Каулун. Вляво от тях един паун изписка сякаш от мъка.
— Трябва да кажеш на баща си, Кин-мин.
— Знам, учителю Чен, знам. Ще отида също да кажа и на Джил. Тя няма да го понесе лесно.
— И на двамата ще им е трудно. Баща ти е при гроба на майка ти — каза възрастният мъж и се върна в къщата. Телефонът звънеше отново.
Бавно, с увиснали край тялото ръце, Томас изкачи осемдесет и осемте стъпала до мястото, където беше баща му. Старецът седеше на един от камъните под пагодата, където бяха разговаряли предния ден. Този път обаче той беше обърнал гръб на залива и погледът му беше насочен към каменния купол. Обърна се да посрещне сина си, Томас задъхано изкачи последното стъпало и остана в края. Погледите им се срещнаха и Нгъ Вайсън веднага разбра каква новина му носеше.
— Мъртъв ли е? — тихо попита той.
— Мъртъв — повтори синът му и очите му се замъглиха от сълзи. — Татко, трябва да намерим човека, който го стори. Трябва, трябва, трябва! — Думите му преминаха в хлипане и сълзите потекоха по лицето му.
— Ще го намерим, Кин-мин. Обещавам ти, че ще го намерим. Ела и седни до мен. — Гласът му трепереше, той протегна към Томас ръката си, обърната с дланта нагоре, като на просяк, молещ за милостиня.
— Добре поне, че бюджетът ни позволява отделни стаи — каза Едмъндс. Стоеше в стаята на Файнбърг в хотел „Виктория“ и гледаше кораба на въздушна възглавница, който се готвеше да потегли към Макао.
— Да. Ако спим заедно, ще трябва да променям начина си на живот — отвърна Рик, зает да си играе да сменя каналите на телевизора. — Гладен ли си?
— Май да.
— Предлагам да слезем в някой от ресторантите на хотела. Вече е четири часът, нали? Да се изкъпем, да хапнем, а после да тръгнем по баровете. Най-добре да си обменим парите тук и непременно да пазим фактурите. Хамилтън каза, че ще ни възстанови сумите, но не през официалните канали. И не бива да се свързваме с местния офис.
— Без подкрепа? Без помощ? А шефът ни е на хиляди километри? Това не ми мирише на хубаво, Рик.
— Фасулска работа е — отвърна по-младият мъж. — Пък и не е лошо да си човек на Хамилтън. Той се издига и аз бих могъл доста да напредна покрай него.