Еми се върна и му подаде голяма жълта чаша с кафе.
— М гой — каза той.
— М сай — отвърна тя и седна до него, подвила единия крак под себе си, за да бъде с лице към него. Положи ръце на облегалката на дивана и подпря брадичката си върху тях. Погледна го с широко отворени очи.
— Какво става, Джеф?
Той посегна и я погали по бузата със здравата си ръка. Вече беше измислил как да я накара да му помогне. Беше й разказал за Грей, но отсега нататък трябваше да внимава, защото тя нямаше да му помогне, ако разбереше, че е отвлякъл дете. Налагаше се да я излъже.
— Този човек, който ми даде пари тази нощ, Джак Едмъндс, е крадец. Но ми е приятел. Той е касоразбивач, разбираш ли?
Тя поклати глава.
— Отваря сейфове, понякога в банки, понякога в офиси. Той е един от най-добрите в света. А аз съм му приятел.
— Помагаш му да краде?
— Не да краде. Да се отърве от плячката. Да продаде откраднатото. Затова ме нападнаха. Онзи човек, Грей, е смятал, че у мен има диаманти. Искаха да ме убият и да ми ги откраднат. Но диамантите още не бяха в мен. Джак ги беше дал на един друг свой приятел. Джак иска днес следобед аз да прибера диамантите и да ги изнеса от Хонконг. Това е много опасно, Еми, защото, ако разберат, че са в мен, те пак ще ме нападнат.
Тя кимна и го погледна намръщено.
— Моят познат може да ти помогне да напуснеш Хонконг.
— Добре. Ще мога да му платя със злато. Така става ли?
— Разбира се. В Хонконг златото се цени повече от парите. Но откъде ще го вземеш?
— То е с диамантите. Джак каза, че така ще ми плати за услугата. Тридесет и две унции.
— Уаа! — изненада се тя. — Толкова много?
— Еми, ще ми трябва твоята помощ. Няма да мога да се справя сам. Ще ми помогнеш ли? — Погледна я искрено и се усмихна леко. Искаше да я убеди, че тя е най-важната жена за него на този свят.
— Разбира се, Джеф — отговори тя. — Какво искаш да направя?
— Благодаря — прошепна той и се наведе, за да я целуне нежно по устните. Те се разтвориха веднага и тя се притисна към него. Внимаваше да не засегне дясната му ръка. Движеше главата си и го целуваше по устните, а после се надигна да го целуне по челото, сякаш успокоява дете. Погледна го право в очите и тържествено обеща, че ще направи всичко, което пожелае. След това го целуна отново, този път страстно, езикът му проникна в устата й, тя застена и произнесе името му.
Хауълс внимателно посегна към гърдите й с лявата си ръка, нежно ги погали с длан и започна да разкопчава блузата й. Не искаше да я плаши. Желаеше да го направи идеално, да я накара да изпита удоволствие, каквото не беше чувствала никога досега. Защото след това тя наистина щеше да бъде готова да направи всичко за него. И защото това щеше да й бъде за последно.
Намирането на диамантите и златото не беше проблем за Нгъ Вайсън. Старецът разполагаше с около петдесет таела8 злато в сейфа, скрит под дъските до леглото му, и можеше да поиска достатъчно от търговците на диаманти, за да събере доброкачествени камъни за двеста и петдесет хиляди долара, особено при условие че ги плаща в брой. Първият търговец, когото събуди с молбата си, пристигна в резиденцията „Златен дракон“ след половин час с цяла колекция. Нгъ Вайсън вдигна диамантите върху дланта си и ги огледа под лъчите на зората.
— Как ти се виждат? — попита той сина си.
— Според мен трябва да използваме фалшификати, за да не рискуваме истинските диаманти — отвърна Томас.
— Те не струват нищо, щом ще ми върнат внучката — намръщи се баща му.
— Няма да се стигне до откуп, татко. Този път ще хванем гуейлото.
— Пази се от самоувереност и не подценявай противника — предупреди го старецът, внимателно изсипа диамантите от дланта си в малка кадифена торбичка, завърза я здраво и му я подаде.
Двамата стояха до кръглата маса, на която бяха подредени тридесет и две малки кюлчета злато с печата на банка „Хан Сен“. Томас прибра златото и диамантите в малка кафява кожена чанта. Затвори ципа и я подаде на Дуган, застанал от другата страна на масата.
— Внимавай — предупреди го той. — Това са много пари.
— Ще се постарая да не ги загубя — отговори Патрик. Изглеждаше изморен до смърт, с торбички под зачервените очи и измачкани дрехи. Беше заспал на шезлонга отвън и сутринта се събуди от крясъците на пауните.
Лин Винуа се появи на двойната врата, облечен в кафяви панталони и камуфлажно яке в зелено и кафяво. Беше сресал внимателно опашката си, която почиваше върху яката на якето.