— Добро утро — каза той сънено. — Колко е часът?
Тя го погледна усмихнато и този път не прикри зъбите си с длан.
— Единадесет.
— Това е най-секси събуждането в живота ми.
— Не разбирам.
— Целувките ти. Много приятен начин за събуждане. — Той лежеше на лявата си страна, ръката му отпусната на възглавницата, а дясната притисната към гърдите. Платът за превързване лежеше на пода заедно с дрехите му, които Еми толкова внимателно беше съблякла преди часове. Нейните бяха отгоре, защото тя го съблече гол, целува го по цялото тяло, а чак след това свали своите дрехи и се плъзна отгоре му, като внимаваше да не се доближава до горната част на тялото му, за да не го нарани. Еми беше нежна и всеотдайна любовница. Съгласува ритъма си с неговия, в началото го пое бавно, а после се задвижи по-бързо и силно, като прецени момента така, че да почувства удовлетворението секунда или две преди него, а после се плъзна настрани и легна до него изтощена, но щастлива. По-щастлива отколкото когато и да било. Сега тя му принадлежеше телом и духом.
— Искаш ли кафе?
— Моля те.
Тя се измъкна от леглото, облече блузата си и отиде в кухнята. Хауълс седна и леко раздвижи ранената си ръка. Болеше го. Болеше много, но оздравяваше и ако не я напрягаше, би могъл да се движи и без поддържащата превръзка. Болкоуспокояващите бяха в шишенцето си. Недокоснати.
Еми се върна в спалнята и му подаде чашата с кафе. Той вдъхна с наслада аромата, а тя погали с удоволствие гъстата му коса.
— Мислиш ли, че с черна коса ще приличам на китаец? — попита Хауълс.
Тя се засмя.
— Може би. Искаш да бъдеш китаец ли?
— Не. Искам да приличам на китаец. И ти можеш да ми помогнеш. Трябва ми боя за коса. Ще намериш ли?
Еми кимна уверено:
— Тръгвам веднага. Ще купя и нещо за закуска. — Тя се преоблече, като взе дрехите си в хола, за да не я вижда, тъй като внезапно, без да знае защо, почувства някакъв срам. После изтича в спалнята да го целуне, преди да излезе за покупки. Хауълс я изпрати с усмивка.
Дуган слезе от асансьора на 26-ия етаж. Тук се намираше трети отдел. Мина по коридора покрай изкуствената камила, чиято глава почти опираше в тавана. Това беше една от малките тайни на управлението. Никой не знаеше за какво е сложена в коридора, нито как изобщо е попаднала тук. Доколкото знаеше, поне през последните четири години тя си стоеше на двайсет и шестия етаж, а може би беше докарана още по-отдавна. Веднъж попита един от служителите в отдела, но онзи само поклати тайнствено глава и се почеса по носа. Дуган реши повече никога да не пита.
Намери Дейв Роджърс наведен над вътрешностите на някакъв електрически уред, който сякаш беше паднал от голяма височина и изглеждаше доста изпочупен.
— Как си, Дуган? — поздрави го той. Бяха добри приятели, партньори на чашка и съотборници по ръгби.
— Здрасти, Дейв. Ще ми направиш ли една услуга?
— Разбира се. — Роджърс беше услужлив и доверчив до немай-къде. Ако искаш нещо, той ти го дава. Ако ти трябва помощ, помага, без да пита и без да отказва. Като полицай не блестеше с нищо особено, но имаше завършено образование по електроника в някакъв шотландски университет и след няколко години работа в полицейския участък в Ша Тин разбра, че ще бъде по-полезен в техническия отдел, отколкото в преследването на бандити по улицата.
— Помниш ли онези бръмбарчета, за които ми разправяше? Малките модели. Можеш ли да ми дадеш един на заем?
— Да, малките красавци. Скъпите малки красавци. Няма да го загубиш, нали?
— Чуй се само, глупако. Как, по дяволите, ще загубя устройство за проследяване?
Роджърс се засмя и отвори едно чекмедже под тезгяха.
— Сигурно си прав — каза той. Извади малък неръждаем цилиндър с размерите на червило, но по-тънък. Сложи го внимателно на дланта си и го завъртя. — Виждаш ли черния бутон? Натискаш го и то се включва. Другият до него е за изключване.
— Каза, че батерията издържала дванадесет часа?
— Някъде там.
— А как да го следя?
Приятелят му извади друг уред с размерите на малък амперметър, направен от черна пластмаса с екранче със стрелка в единия край. Включи го и натисна черния бутон на предавателя. Показа на Дуган как стрелката сочи посоката на предавателя.
— Просто е — зарадва се той.
— И дете може да го използва — съгласи се Роджърс. — Не искам да ти се бъркам, Пат, но кога ще ми го върнеш?