— Утре. Или уреда, или парите.
— Имаш ли представа колко струва това нещо?
Патрик поклати глава.
— Почти колкото тримесечната ти заплата.
— Мамицата му, Дейв.
— Ако го загубиш, и моята ще пострада — предупреди го приятелят му не съвсем на шега.
На идване Дуган се беше постарал никой да не го види. Когато си тръгна, също внимаваше. Един мерцедес го чакаше зад ъгъла.
Хауълс изчака, за да се увери, че Еми е излязла от блока, и набра номера. На телефона се обади възрастен китаец. Англичанинът поиска да говори с Томас Нгъ. Той се обади след няколко секунди и гуейлото веднага го попита дали е приготвил диамантите и златото.
— Тук са — отвърна Томас.
— Занеси откупа на същото място както предния път. На пристана в Хебе Хевън. В четири часа днес следобед. Искам там да има само един човек. Разбра ли?
— Да. Но ще ме извиниш, че няма да дойда лично. След онова, което направи с брат ми, сигурен съм, че разбираш нежеланието ми.
Хауълс изсумтя.
— Не ме интересува кой ще дойде. Единствената ми грижа са парите. Но си мислех, че се тревожиш за племенницата си повече, отколкото за собствената си кожа.
— Мисли каквото искаш, но диамантите ще ги донесе друг.
— И златото.
— И златото — повтори Нгъ.
— Който и да е той, трябва да е сам и невъоръжен — предупреди гуейлото. — Да бъде облечен само по къси панталони. И колкото по-тесни са те, толкова по-доволен ще бъда. Не желая да има място, където да може да се скрие пистолет. Разбра ли ме?
— Да — каза китаецът, усещайки как отвътре в него се надига гняв. Не обичаше да му се говори като на дете. Обикновено той даваше заповедите.
— Ще изпратя човек да вземе откупа. Едно момиче. Тя не знае нищо за племенницата ти. Не знае къде се намира тя. Ако направиш някакъв опит да й попречиш да си тръгне с диамантите, детето ще умре. Ако се опиташ да я проследиш, пак ще умре. Чак когато й позволиш да напусне Хебе Хевън в безопасност, аз ще ти се обадя, за да ти кажа къде е Софи. Разбра ли?
— Разбрах — потвърди Нгъ.
— Ако нещо не е наред, каквото и да е то, ще убия момичето и повече никога няма да чуеш за мен.
Томас вече не можеше да издържи нахалството на варварина и избухна:
— И къде ще се скриеш, Хауълс? — изсъска той злобно. — Къде можеш да отидеш, а ние да не те намерим? Когато те хванем, болката, която чувстваш сега, ще бъде нищо в сравнение с тази, която ние ще ти причиним.
Дори и да се изненада, когато разбра, че китаецът знае името му, англичанинът не го показа с нищо друго освен кратката пауза, преди да отговори.
— Просто занеси диамантите там — каза той и затвори.
Нгъ остави слушалката, усещаше пламналите си бузи. Стомахът му се беше свил на топка. Видя, че Чен го гледа, и избягна строгия поглед на стареца. Сгреши, че изпусна нервите си. Беше грешка да покаже на гуейлото колко много знаеха за него. Проклет да е. Проклет да е завинаги.
Дуган се върна в резиденцията „Златен дракон“ с мерцедеса и изкачи стъпалата към къщата. Томас го чакаше на входа.
— Взе ли го? — попита той. Патрик му показа предавателя и уреда за проследяване. — Толкова е малко. Сигурен ли си, че ще работи?
Англичанинът му го демонстрира и попита:
— Той обади ли се?
Томас кимна.
— Иска парите в Хебе Хевън. Отново на пристана.
— Това не звучи добре, нали? Златото и диамантите имат една обща характеристика. Не се повреждат от солена вода. Това кара човек да се замисли, а?
— Има и нещо по-лошо — отвърна Нгъ. — Той каза да си облечен само по къси панталони. Искал да е сигурен, че няма да си въоръжен, но… — Не се доизказа. Въпреки това Патрик го разбра. Всичко сочеше, че Хауълс ще дойде откъм водата. И откупът, а може би и самият Дуган ще бъдат отвлечени обратно във водата.
— И какво правиш по този въпрос? — попита той.
— Този път ще бъдем по-добре подготвени. Вече разпоредих на хората да изкарат около дузина лодки в Хебе Хевън, ще запечатаме целия залив. Избрахме четирима от нашите, които имат опит като леководолази. Те вече са на път. Ще се потопят на около шестстотин метра от пристана, екипирани с допълнителни бутилки въздух. Ще останат на морското дъно, докато разберем къде е гуейлото.
Нгъ Вайсън излезе от къщата. Той поздрави Дуган, но не подаде ръка.
— Не позволявай на очевидното да те заслепи спрямо неочакваното, синко — тихо каза той. — Ако всички белези сочат, че гуейлото ще дойде откъм водата, възможно е той да планира да се появи откъм пътя.