— Да, татко. И по пристана ще разположим наши хора. А освен това Патрик донесе предавателя, ще накарам да го зашият под подплатата на дъното на чантата. — Той влезе вътре и остави баща си насаме с Дуган.
— Благодаря ти, че ни помагаш — каза старецът на лошия си английски. — Няма да ти е лесно.
— Аз обичам сестра си и Софи — отговори Патрик бавно, за да може да го разбере Нгъ Вайсън. — Харесвах и сина ти. Той беше добър съпруг и баща.
Старецът се усмихна и го погледна с навлажнени очи.
— Днес бъди много внимателен.
Главен инспектор Лей остави папката на бюрото и погледна снимката на жена си.
— И така, Глинис, какво следва от това? — прошепна той. Офицерът от специалния отдел отдавна имаше навика да говори със снимката на жена си, помагаше му да подреди мислите си. Но внимаваше да го прави само когато е сам в кабинета. Съпругата му се усмихваше както преди двадесет години, когато беше направена снимката. Главата й беше наклонена наляво, а очите й гледаха право в него.
Синята папка на бюрото му съдържаше подробности за кървавото двойно убийство в хотел „Виктория“. Не че убийствата автоматически се отнасяха към него, но откритите в две съседни стаи още неизстинали трупове бяха на агенти на ЦРУ Джак Едмъндс и Рик Файнбърг. А мъртвите агенти на ЦРУ определено бяха негова работа. И двамата бяха убити с нож, нападнати отзад от мъж, който действаше с лява ръка. За повече подробности трябваше да изчака доклада на патолога, а това сигурно щеше да отнеме поне два дни.
Мотивът за престъплението едва ли беше кражба, портфейлите и паспортите на американците си бяха на място. Убийството не носеше и белези на екзекуция от страна на триада. Гърлата им бяха чисто прерязани, без следи от многобройните намушквания с нож, по които си падаха местните гангстери. Но в доклада имаше нещо, което накара инспектора да застане нащрек и да се замисли. Почти по време на убийствата, горе-долу в рамките на половин час след тях, от едната стая бяха направени две телефонни обаждания — в къщата на наскоро загиналия Саймън Нгъ, а след няколко минути в дома на този истински стълб на местната общност Нгъ Вайсън.
„Твърде много за един ден“ — помисли си главният инспектор. Първо двама мъртви китайски агенти в „Хилтън“, третият измъкнат набързо в Китай, после двама убити агенти на ЦРУ във „Виктория“. И пети смъртен случай — Глава на дракон, окован с белезници към котвата на някаква яхта в Хебе Хевън. Случаят беше истинска загадка, но той със задоволство съзнаваше, че ако папката беше попаднала върху бюрото на някой друг, може би ребусът никога нямаше да бъде решен. Лей обаче знаеше връзката между петте убийства. Единственият свързващ фактор беше Патрик Дуган, полицаят от „Стопански престъпления“, който твърдеше, че е бил подведен от проститутка на име Цвете. Патрик Дуган, чиято приятелка проститутка, изглежда, е била агент на Пекин. Патрик Дуган, чийто зет е бил жестоко убит. Патрик Дуган, на чиито роднини някой се е обаждал от стаята на мъртвия агент на ЦРУ Патрик, мамицата му, Дуган. Главният инспектор вдигна слушалката и позвъни на Томкинс.
— Дуган там ли е? — попита той.
— Не, обади се сутринта. Имал семейни проблеми. Съпругът на сестра му бил убит и той си взе няколко дни отпуска, за да помогне при уреждането на погребението. Някакъв проблем ли?
— Не мога да преценя още. Имаш ли му домашния телефон?
Томкинс му го каза, но когато Лей позвъни, никой не отговори. Не се изненада. Досещаше се къде можеше да го открие. Второто обаждане от стаята на убития агент на ЦРУ беше в резиденцията „Златен дракон“ и той беше готов да се обзаложи на всичко, че Дуган ще е там.
Повика колата си и един сержант с двама въоръжени полицаи. Провери внимателно собствения си пистолет и го пъхна в кобура.
— В такива моменти съм доволен, че не съм английски полицай, Глинис — каза той на снимката. Имаше вече пет убийства, свързани с господин Дуган, и Лей нямаше намерение да позволи и шесто.
Изобщо не срещнаха проблеми да убедят стария доктор Ву да им даде адреса, където беше лекувал ранения гуейло. Никакви проблеми. Кени Суен почука на вратата на доктора на четиринадесетия етаж в блока в Монкок заедно с двама бойци. Съпругата, крехка, шестдесетгодишна жена с криви крака ги пусна да влязат. Разговорът водеше Суен. На двадесет и пет години, той беше по-възрастен от другарите си и с половин глава по-висок. Носеше пистолет, прибран в кобур под лявото рамо, прикрит от американското му яке, но не се наложи да го показва на лекаря, който седеше на масата пред чаша чай с навити ръкави и с вестник. Кени се представи и му каза какво искат, а възрастният мъж притеснено избърса стъклата на очилата си. Ву беше едно от имената в дългия списък, но по реакцията му Суен веднага разбра, че търсенето е приключило.