— Намали — заповяда Лей на шофьора и извърна глава към отминаващите край тях коли. Третата беше голям мерцедес, отзад седеше Патрик Дуган с каменно лице, намръщен и явно уплашен. В останалите се бяха наблъскали бойци на триадата, достатъчно за водене на малка война.
Главният инспектор нареди на полицая зад кормилото да обърне и да ги последва, но от разстояние и да се обади по радиото за подкрепления. Още три цивилни коли и цивилни полицаи. Само четири ченгета от специалния отдел нямаше да успеят да проследят армията на триадата, без да бъдат забелязани. Лей вече не се чувстваше толкова спокоен и стомахът започна да го свива. Опипа пистолета си. Беше на мястото си, но тежестта му не го успокои.
Грей сънено протегна ръка към телефона. Опита да спре звъна, преди да е събудил жена му. Погледна часовника на нощното шкафче и примижа да види цифрите без очила. Седем и половина. Почти време за ставане. Той притисна слушалката към ухото си.
— Ало?
— Грей? — Гласът беше на американец.
— Да — отговори той и седна в леглото. Жена му се размърда до него под завивката и изхърка силно.
— Обажда се Хамилтън.
— Какво се е объркало? — попита Грей. Щом човекът от ЦРУ се обаждаше по това време сутринта, то едва ли искаше само да го попита как е, добрите новини винаги можеха да почакат до по-цивилизован час.
— Всичко. — На англичанина му се стори, че Хамилтън говори през стиснати зъби. — Двама от най-добрите ми хора са мъртви.
— Хауълс ли?
— Разбира се, че е бил той. Току-що ми съобщиха от Ленгли, че Файнбърг и Едмъндс са намерени мъртви в Хонконг. В хотелските си стаи. С прерязани гърла.
— Боже господи!
— Не мисля, че Господ има нещо общо с това — отряза го американецът.
— Нямам думи — извини се Грей.
— Има и още нещо. Момичето, което се опита да убие Хауълс, китайката.
— Какво за нея?
— Името й е Хуа Фан, нали?
Грей се намръщи. Не беше казвал на Хамилтън името й, нито пък че убиецът е момиче.
— Да. Тя е една от най-добрите.
— Така разбрах и аз. Преди две години, по време на президентското посещение, тя е убила и един от моите агенти в Пекин. Мислехме, че е починал от естествена смърт, но нашите лекари от лабораторията установиха, че е убит със същото лекарство, с което се е опитала да утрепе Хауълс в Хонконг.
Англичанинът не каза нищо, притвори очи и изруга наум.
— Ние не знаем защо е бил убит, но е твърде възможно да е попаднал на следите на твоя агент — продължи Хамилтън. — И той, така наречената ти „златна мина“, е накарал Хуа Фан да го убие. Според теб възможно ли е това?
— Не знам. Наистина не знам. Но, да, вероятно. Само че аз не знам нищо за това. Кълна ти се пред Бога, че не знам.
— Няма значение дали си знаел или не. Слушай, Грей, всичките ни уговорки отпадат. Файнбърг и Едмъндс действаха неофициално. Едва ли ще проследят нишката до мен, макар че може да ми се стъжни животът. Ти обаче си затънал дълбоко в лайната. Хауълс е още жив и сигурно доста ще ти се разсърди. Но това изобщо не е мой проблем. С тебе никога не сме говорили. Разбра ли ме?
— Ясно.
— Ще направя всичко възможно, за да си предпазя собствения задник, Грей, и ти предлагам да сториш същото. Но ако си позволиш дори да прошепнеш името ми… — Той не довърши заплахата. Разговорът прекъсна.
— Кой беше? — измърмори жена му изпод завивката.
— Никой — отвърна Грей. — Няма за какво да се тревожиш.
Потокът коли към тунела изглеждаше изненадващо голям, при положение че оставаше почти час до най-натовареното време. Дуган седеше на задната седалка в големия мерцедес и се чувстваше неудобно, облечен само в тези тесни къси панталони. Томас обърна къщата, за да намери нещо подходящо, но само тези паснаха на надебелялата талия на Патрик. Пак му бяха възтесни и не можеше да затвори ципа догоре. Седеше, навел поглед към пода, изплашен и объркан от твърде много лоши предчувствия. В краката му лежеше кожената чанта със златото и диамантите на стойност над 275 000 долара. За да спечели толкова пари, трябваше да работи повече от десет години. А триадата ги беше събрала само с едно телефонно обаждане. Изобщо не беше честно, но той отдавна знаеше, че хората, които спазват закона, не получават много. Поне на този свят. Нагоре беше облечен в червено-черна памучна тениска, която щеше да съблече, когато стигнеха Хебе Хевън. За да го харесат…