Томас Нгъ седеше до него, облечен безукорно в сив костюм, бяла риза и червена вратовръзка. С това облекло спокойно би могъл да ръководи официално съвещание. На предната седалка до шофьора с фуражка беше възрастният Глава на дракона, който настоя да тръгне с тях. Томас беше възразил, но Нгъ Вайсън само го погледна и сложи край на спора.
Дуган ги предупреди, че след като колата го остави при Хебе Хевън, трябва да се отдалечи достатъчно надалеч от пристана. Щеше да бъде доста подозрително, ако останеше да чака наблизо. Лин Винуа отговаряше за проследяването на момичето, докато то предаде откупа на гуейлото. Щеше да чака в един поочукан пикап, заедно с Франк Дзъ и Рики Лам. Те бяха взели устройството за проследяване на сигнала и тръгнаха по-рано от колоната коли, за да бъдат на позиция преди пристигането на Патрик. Колата се движеше бавно, Дуган неспокойно потриваше длани и се потеше обилно въпреки хладния въздух от климатика.
Томас забеляза, че е разтревожен, и се опита да го успокои:
— Не се страхувай. Нашите хора ще са наоколо. Четирима ще бъдат под водата при пристана, а половин дузина лодки ще чакат съвсем наблизо. В пикапа има трима въоръжени мъже, които ще поддържат връзка по радиостанции с всички останали. Нищо не може да се обърка.
Англичанинът кимна, но не се почувства по-сигурен.
— Знаеш ли кой ще ти е най-големият проблем? — попита китаецът.
— Кой?
— Да не те арестуват за неприлично облекло — изсмя се Томас.
Дуган се усмихна насила. Входът на тунела се появи отпред и сега можеха да видят какво задържа трафика. Един товарен камион беше блъснал такси и двамата шофьори бяха слезли да чакат идването на полицията. Всеки стоеше до колата си и изобщо не поглеждаше към другия. Въпрос на чест. Никой от двамата не желаеше да си признае грешката и да измести колата си, за да могат другите да минават. Те си стояха и чакаха, без да им пука за света наоколо. Мерцедесът задмина таксито и Патрик го огледа набързо. Като че ли нямаше никаква повреда, освен леко одраскване по задната броня.
— Въпрос на чест — изсмя се Нгъ. — Силата и слабостта на китайците.
„Звучи странно от устата на китаец, макар и с американски паспорт“ — помисли си Дуган.
След като отминаха мястото на катастрофата, мерцедесът увеличи скоростта и след няколко минути бяха откъм страната на Каулун, на път към Хебе Хевън. Една по една колите напуснаха колоната, за да паркират по страничните улици, водещи към залива. По този начин щяха да „запечатат“ района. Когато излязоха на крайбрежния път, вече само две коли придружаваха мерцедеса.
Патрик погледна часовника си. Оставаше още половин час до крайния срок. Устата му беше пресъхнала и му беше трудно да преглътне. Искаше да пийне нещо, но не желаеше да помоли Томас. „Въпрос на чест — мрачно си помисли той. — Това важи не само за китайците.“
Роувърът на Лей се движеше наблизо зад колоната, докато не чу по радиото, че една от цивилните коли на специалния отдел вече е засякла преследвания мерцедес, а те изостанаха и оставиха на цивилните колеги да си свършат работата. Две стари тойоти и един нисан се редуваха да следят, като се сменяха постоянно, за да не бъдат забелязани от членовете на триадата. Накрая те докладваха, че мерцедесът се насочва към Хебе Хевън. Главният инспектор им каза да го задминат и накара собствения си шофьор да спре в един страничен път.
Той помисли малко, а после съобщи по радиото на хората си в нисана да се прехвърлят в тойотите. Шофьорът на нисана след рова да отиде до пристана и да огледа. Една от тойотите да чака на километър и половина от Хебе Хевън, край шосето „Хирам“, а хората от другата да намерят високо място и да се разпределят, за да наблюдават долу Нгъ и бойците от триадата му.
— Да имате бинокъл? — попита той.
— Не — отговориха цивилните. Лей сви рамене. Нямаше смисъл да се ядосва, сам трябваше да се досети и да ги предупреди, преди да тръгнат. Ако можеха да мислят със собствените си глави, нямаше да има нужда от началници.
Той седеше в роувъра и чакаше търпеливо. Един от хората му се обади, за да съобщи, че е на позиция и наблюдава пристана при Хебе Хевън. В същото време нисанът зави по пътя и се насочи към паркинга. И двамата докладваха, че мерцедесът на Нгъ си е тръгнал, като е оставил някакъв дебел гуейло по къси панталони и с кожена чанта в ръка.