Чан натисна газта и започна да изпреварва колите, като натискаше клаксона, вместо да пуска сирената. Не беше трудно да напредне и скоро зеленото мицубиши остана зад тях. Бойците на триадата разбраха, че няма да могат да последват роувъра, без да привлекат вниманието към себе си, бяха край летището и полицаите на два пъти минаха на червено. Профучаха край станцията на метрото и купчината неправилно паркирали коли пред нея. Отпред се виждаше светофарът при булевард „Натан“ и Чан бързо, но внимателно пресече кръстовището, това беше един от най-натоварените булеварди в Хонконг. Всяка втора кола беше такси и Лей знаеше, че няма начин да различат онова, в което беше Дуган, но скоро настигнаха тойотата и тръгнаха след нея. Тук колите се движеха бавно. Почти пълзяха.
— Къде е той? — попита по радиото Лей.
— На три коли пред нас — дойде отговор от тойотата.
— От какво е това задръстване?
— Не знам. Сигурно има катастрофа по-нататък.
Поне нямаше да изгубят Дуган. Най-после нещо да помогне.
— Виждам ги — каза Томас. — Третата кола зад нас. Бъди готов Хю Юнчен. Включи на задна и щом двете коли ни отминат, удряй. Татко, добре ли си?
Баща му изръмжа и се облегна здраво. Нгъ легна върху задната седалка и притисна лице към тапицерията.
Хауълс започна да става нетърпелив. Колите пред него почти не се движеха. Накрая видя причината за забавянето. Голям мерцедес, спрял типично по хонконгски. Шофьорът изобщо не си беше направил труда да се отстрани от пътя, а пътниците седяха вътре и чакаха някой да дойде и да им оправи бакиите. За краткия си престой в колонията беше видял няколко катастрофи, но нито веднъж някой китаец да бута колата си, за да освободи пътя.
Пред тях беше входът на станцията на метрото „Джордан“ и той реши там да остави таксито. Предната кола даде сигнал, че задминава спрелия мерцедес и Хауълс също включи мигач. Колите вдясно обаче нямаха намерение да ги пуснат, шофьорите като че ли нарочно караха броня до броня, вперили поглед напред. Колата отпред успя да се вмъкне между един пикап и микробус и той се опита да направи същото. В този миг светлините за задна скорост на мерцедеса блеснаха в бяло до присвяткващите жълти мигачи.
— Какво, по дяволите, прави тоя? — извика Хауълс.
Дуган се наведе напред да види какво става и в същия миг голямата кола подскочи назад към тях. Патрик изкрещя и се хвърли на седалката. Хауълс хвана ръчката на вратата, но разбра, че няма да има време да я отвори, и бързо залегна върху предната седалка. Ръчната спирачка се заби в корема му, той вдигна крака от педалите и притисна колене към гърдите си.
Мерцедесът блъсна предницата на таксито, счупи фаровете и смачка бронята. От удара Хауълс остана без дъх. Тънките ламарини на тойотата се огънаха без особена съпротива под масата на голямата немска кола. От радиатора със съскане започна да излиза пара, но мерцедесът продължи да бута таксито назад. Шофьорът на Нгъ не сваляше крака си от педала на газта. Чу се втори удар, задницата на таксито се блъсна в колата отзад. Мерцедесът спря. От предницата на таксито течеше вода, наоколо се въргаляха парчета ламарина. Смачканата кола се тресеше като умиращо животно. Дуган се надигна и се огледа замаян. Реакциите му бяха забавени от погълнатите хапчета и удара.
От тротоара надничаха изплашени лица: беззъба старица със сива коса, млада двойка с еднакви тениски и избелели джинси, един мъж в сив раиран костюм и мобилен телефон в ръка, младеж с голи гърди и бутилка минерална вода на рамо. Всички гледаха катастрофата с широко отворени очи. Патрик усети мириса на бензин и внезапно си представи как двамата с Хауълс избухват в пламъци. С нарастващо чувство на паника бутна лявата врата, но тя беше смачкана от удара и не се помръдна. Той се премести към другата страна на колата. Краката и ръцете му бяха омекнали и сякаш изтръпнали. Хауълс изпъшка на предната седалка, а после се вдигна, като се хвана за кормилото. Ритна вратата си, отвори я и се изтърколи на пътя. Изправи се и видя, че от мерцедеса излиза мъж с пистолет в ръка.
— Не мърдай! — извика Томас и насочи пистолета към гърдите на гуейлото. Държеше го здраво с двете си ръце. Намираше се най-много на осем крачки от Хауълс и знаеше, че в никакъв случай не би пропуснал мишената си.
— Стана катастрофа, сър — обади се Чан. — Таксито удари колата пред него.