Лей измъкна глава през прозореца тъкмо навреме, за да види как един добре облечен китаец заплашва с пистолет шофьора на таксито. Дуган, облечен само по къси панталони, се измъкваше със залитане от колата. Полицаите в тойотата извадиха оръжията си. Единият излезе на улицата и подпря ръката с пистолета на покрива на колата, а другият приклекна зад вратата на шофьора. Сержантът изскочи от роувъра и също извади пистолет, като заповяда и на другите двама да се приготвят. Лей остави оръжието си в кобура. Имаха достатъчно огнева мощ. Пешеходците се разпищяха и се разтичаха да се прикрият. За полицаите от Хонконг се знаеше, че първо стрелят, а после питат.
— Хвърли оръжието — изкрещя Лей. — Хвърли оръжието или ще стреляме.
Върху лицето на Томас се изписа изненада и ръката му трепна. Хауълс се извърна да погледне кой се намеси и също изглеждаше изненадан, когато видя толкова много полицаи само на метри от себе си. Дуган се обърна последен и едва не падна, когато видя Лей. Коремът му се тресеше над късите панталони. „Сякаш е пиян“ — помисли си главният инспектор. Патрик отвори уста да каже нещо, но отново я затвори. От устните му течаха лиги и той вдигна ръка, да се избърше.
— Хвърли оръжието. Последно предупреждение — извика Лей.
Хауълс отстъпи вдясно, за да остави замаяния англичанин между себе си и полицаите. Мина зад него и извади ножа от вътрешния джоб на якето си. Хвана го с ранената си ръка и вдигна ножа към шията му с лявата.
— Не мърдай, Дуган. Иначе, кълна се в Бога, ще те убия — прошепна той.
Дръпна го към таксито. От удара капакът на багажника се беше вдигнал и Дуган видя вътре тялото на мъж със странно извита глава и мокро петно отпред върху панталона. Нямаше откъде да се измъкнат, а Хауълс не искаше да се приближава до ченгетата. Дръпна пленника си назад, опитваше се да се изтегли към станцията на метрото. Това го приближи до Нгъ, което също не беше приятно. Патрик започна да хленчи, ножът беше притиснат здраво към шията му. Англичанинът изкрещя да млъкне.
Хауълс видя как пистолетът падна на асфалта. Знаеше, че разполага само със секунди, за да действа. Скоро щяха да пристигнат подкрепления на полицаите, а те и така не бяха малко. Улиците бяха задръстени, така че нямаше смисъл да опитва да отмъкне кола, пък и не знаеше доколко Дуган може да му послужи като заложник. Той като че всеки миг щеше да припадне, а ако се строполеше на земята, нямаше да може да му послужи като щит. Най-добрият му шанс, единственият шанс беше да стигне до метрото и да направи като Еми. Да изчезне в тълпата. Офицерът от полицията стоеше до роувъра и крещеше да хвърли ножа. Хауълс бутна пленника и се хвърли към пистолета, като изпусна ножа в движение. Патрик падна на колене, Хауълс сграбчи пистолета с дясната си ръка и се превъртя, ревейки от болка в раненото си рамо. Усети как раната се отвори и започна да кърви, но продължи да се движи. Изправи се наведен, насочил пистолета към полицаите. Стреля бързо два пъти. Откатът на оръжието накара рамото му да пламне от болка. Куршумите улучиха Чан във врата и той падна назад. Кръвта заля гърдите му.
— Застреляйте го! — извика Лей, макар хората му вече да нямаха нужда от поощрение.
Хауълс скочи върху покрива на таксито и се превъртя. Падна върху тротоара като котка. Тълпата пешеходци се пръсна като ято изплашени врабчета. Сержант Лам пристъпи встрани от колата и се прицели в гърдите на гуейлото. Хауълс вдигна пистолета, Дуган се изправи, изрева и се хвърли през капака на колата. Успя да го хване през кръста и макар да чувстваше ръцете си омекнали, го повали на земята. Убиецът го удари с дръжката на пистолета в слепоочието, но той дори не усети удара. Ръцете му се поотпуснаха и Хауълс се измъкна, Патрик го хвана за левия крак и напрегна всичките си сили да го задържи. Стисна очи и изрева.
— Пусни ме, тъпо копеле! — изкрещя Хауълс, но той сякаш не го чуваше. Ушите му бучаха като от виковете на запалянковците на стадиона и той стискаше с всички сили и чакаше да чуе свирката на рефера.
Убиецът насочи пистолета към главата на Дуган и понечи да дръпне спусъка, но в този миг сержант Лам стреля. Куршумът разкъса гърдите на Хауълс и го хвърли назад. Пистолетът падна от ръката му. При звука от изстрела Патрик отвори очи. Непрекъснато изпадаше в безсъзнание и се свестяваше, но не пускаше крака на англичанина. Бавно изпълзя нагоре по тялото, проснато на асфалта. В гърдите на Хауълс имаше дупка колкото юмрук, която се пълнеше с кръв и мехури, когато се опитваше да диша. Очите му бяха отворени, но изглежда вече не виждаха лицето на Дуган.