— Проклети кучета — измърмори той под носа си и тръгна към овощната градина. Стори му се, че Лейди изскимтя, но когато се спря и заслуша, не чу нищо.
Вдясно, до едно от дърветата се виждаше купчина като от влажна пръст. Той тръгна нататък, изпънал бастуна напред. Коленичи и посегна с ръка. Беше топло и влажно, вдигна дланта към лицето си, беше изцапана с кръв. Трамп, кафявият лабрадор беше мъртъв.
Чу някакъв шум. Като шумолене на листа или дишане. Не разбра точно, но се извърна, без да се изправя. Видя един мъж, приведен надолу и хванал с едната си ръка нашийника на Лейди. С другата стискаше муцуната й.
— Какво правиш с кучето? — извика Грей. Мъжът дръпна ръката си от муцуната на Лейди и тя веднага залая изплашено. Англичанинът стреснато осъзна, че мъжът е китаец. Онзи измъкна иззад гърба си странен на вид крив нож. Усмихна се и преди Грей да разбере какво става, преряза гърлото на Лейди. Кучето падна на земята. Лежеше на тревата, кръвта извираше от гърлото й, а очите й останаха вперени в стопанина.
— Не! — извика Грей и пристъпи напред с вдигнат в ръката бастун. — Не, не, не!
Нещо го удари в задната част на десния крак, а после на левия. Остра болка го прониза зад колената и той почувства кръв по прасците си. Краката му се подгънаха и той падна на колене. Отвори уста да изкрещи. Но звукът още не беше излязъл от гърлото му, когато една ръка стисна брадата му отзад и му запуши устата. Посегна да го удари с бастуна, но отстрани пристъпи още един. Отново китаец, този път със сатър в ръка. Той замахна и удари Грей по рамото. Англичанинът с ужас видя как острието се заби дълбоко в плътта, а после едва не припадна от острата болка. Бастунът падна от изтръпналата ръка. Не усещаше краката под коленете си, но чувстваше болката и знаеше, че е ударен с нож. Вероятно бяха прерязали сухожилията му. Опита се да използва лявата си ръка, за да махне дланта от устата си, усети нов удар и ръката му се отпусна. Започна да се тресе. Тялото му беше обхванато от конвулсии.
Мъжът, който уби Лейди, прескочи мъртвото куче и застана пред него с насочен към очите му нож. „Ще умра“ — беше единствената мисъл в ума на Грей. Китаецът пристъпи напред, а ръката около устата на Грей извърна главата му рязко нагоре. Мъжът бръкна в джоба си и извади смачкан лист хартия. Гледа го няколко секунди, преди да заговори. На тримата им беше платено добре, за да свършат тази работа. И макар да им беше възложена от човек, намиращ се на повече от дванадесет хиляди километра оттук, инструкциите бяха съвсем точни и мъжът беше решен да ги изпълни докрай. Жената им плащаше в злато. Тя никога нямаше да узнае дали са изпълнили заповедите й. Но мъжът си имаше професионална гордост. Повече от седмица му беше нужна, докато проследи и намери човека на име Грей, който работи в сграда, наречена „Сенчъри хаус“. Скоро щеше да свърши работата си и да се завърне в Хонконг.
Бавно и внимателно, като наблягаше на всяка дума, той повтори написаното с големи печатни букви в бележката.
— Това е заради Джеф Хауълс. — Приближи лицето си до жертвата и повтори: — Заради Джеф Хауълс. Разбра ли?
Грей усещаше как животът му изтича през раните в ръцете и краката. Чувстваше се спокоен и замаян, почти щастлив, кръвта бързо се оттегляше от мозъка му. Той се усмихна. Ръката се дръпна от устата му и брадичката му увисна. От устните му потече слюнка.
Мъжът пред него повтори думите.
— Разбра ли?
Грей се опита да говори, да каже „да“, че е разбрал и че съжалява, но устата не го слушаше. Искаше му се да се изкикоти. Кимна и изпъшка.
Китаецът погледна двамата си другари, застанали зад тялото с окървавени сатъри. Искаше да потвърдят, че са видели реакцията. Те кимнаха мълчаливо и мъжът се усмихна. Тримата едновременно вдигнаха сатърите си във въздуха и ги забиха един след друг във врата на Грей.
Водата в тоалетната отново беше спряна. Ръчката увисна безпомощно в пръстите на Дуган.
— По дяволите — изруга той. — Мамка му на този апартамент, на това място, на проклетия град. — Изобщо не се почувства по-добре. Блъсна капака на тоалетната. Душът поне работеше, слава богу. Изпика се в канала и остана да гледа как жълтеникавата течност изтича и изчезва в отвора.
Не бързаше да стигне в службата. Откакто Цвете я нямаше, загуби интерес към работата. По-лошото беше, че изгуби интерес към всичко. На няколко пъти се отдава на безпаметно пиянство, но то не му достави удоволствие. Повечето от времето си през изминалите три седмици прекара в апартамента си в гледане на видео. Не телевизия, където замъгляваха най-интересните секс сцени, а останалото се прекъсваше на всеки десет минути с реклами. Взимаше по три видеокасети на вечер от едно магазинче наблизо и си ги гледаше сам.