— Господи! Та той просто е женен за сестра ми — избухна Дуган. — Да не би аз да спя с него? Какво си мислят, че правя? Че обсъждам работата си с всеки срещнат? Така ли мислят?
— Не се пали, Пат. Не можеш да пикаеш срещу вятъра. — Вдигна ръка да се предпази, защото Дуган го замери с една от папките. Томкинс я хвана и отвори уста да каже нещо, но подчиненият му махна с ръка.
— Забрави. Все едно не сме говорили.
Хауълс се настани в „Холидей Ин Харбър Вю“. Хотелът се намираше на около десет минути с кола по единственото шосе откъм летището Кай Так, близо до оживените търговски безистени в Цим Ша Цуй. Стаята беше модерна и удобна, със светли мебели от тиково дърво и картина със златен паун на стената.
Все още беше доста рано вечерта и той се излегна на леглото, кръстоса крака и бавно препрочиташе за кой ли път трите листа, в които бяха животът и смъртта на Саймън Нгъ. Китайско име Нгъ Чаохуан, но за приятелите и служителите си — Саймън Нгъ. Саймън Нгъ беше Лун Тао — Глава на дракон — контролираше престъпна империя, която се занимаваше основно с проституция и наркотици и печелеше милиони долари годишно. Живееше със семейството си в строго охраняван комплекс в Новите територии, заобиколен плътно от верни на триадата бойци. И сега трябваше да умре. Двете черно-бели снимки лежаха до него на леглото. На тях се виждаше красив китаец на около четиридесет години с гладка кожа и малка трапчинка в средата на брадата. Лицето му беше квадратно, ниско подстриганата коса стърчеше нагоре, но беше добре оформена около ушите. Тънките му устни като че ли не можеха да се усмихват. Саймън Нгъ гледаше строго. И ако можеше да се вярва на бележките на Грей, той наистина беше строг.
Ръководителят на триадата беше женен за англичанка на име Джил и имаше дъщеря на осем години, наречена Софи. Двама братя, единият в Сан Франциско, а другият във Ванкувър, и сестра, омъжена за китайски банкер, която също живееше в Хонконг. Бащата се оттеглил в голяма резиденция на Върха, където прекарвал времето си в полиране на колекцията от нефрит. Беше предал властта над организацията на Саймън Нгъ.
Хауълс позвъни на рецепцията и попита дали може да си наеме кола чрез хотела. Момичето го увери, че няма да има никакви проблеми и хотелът щял да му предостави карта на пътищата, тя дори щяла да му я изпрати веднага.
Той пътува със собствения си паспорт, но в хотела се регистрира с името на Доналдсън. Беше взел паспорта му със себе си заедно с кредитните карти и очилата за по-голяма сигурност. Не приличаше много на човека, заровен в градината на вилата му в Бали, но пък и снимката в паспорта не му приличаше особено, а с очилата едва ли можеше да се открие голяма разлика.
Картата пристигна и той се зае да я разучи внимателно. След няколко минути администраторката позвъни и каза, че колата го чака. Беше синя мазда, почти нова, с боров ароматизатор на таблото. Агентът, който я бе докарал до хотела, беше оставил климатика включен, така че вътре бе приятно прохладно. Хауълс остави картата на съседната седалка и се насочи заедно със следобедния трафик навътре към Каулун. Колата беше автоматик, с дясно кормило, а движението беше вляво, така че в началото му беше малко трудно. Беше прекарал на Бали доста време и свикна да кара вдясно. Колите и микробусите се движеха плътно един зад друг, през първия километър минаха покрай туристически магазини, претъпкани с фотоапарати, електроуреди и облекла. Хонконг изглеждаше богат град, без явната бедност, която биеше на очи в Индонезия, там тротоарите бяха пълни с просяци и мръсно облечени деца, а улиците гъмжаха от мотоциклети. В Хонконг имаше малко велосипеди, всички коли изглеждаха нови, а тълпите по тротоарите бяха добре облечени и оживени. Сградите изглеждаха чисти и нови като колите, издигаха се модерни блокове от стъкло, метал и мрамор. Хауълс излезе от Цим Ша Цуй, мина през индустриалните райони на Каулун и покрай високите тридесететажни небостъргачи на жилищните блокове. Погледна картата на няколко пъти, но само за справка. Чувството му за ориентация си беше все така добро, а и обучението си казваше думата. Остави застроените райони зад себе си и скоро караше през полята, които му напомняха за Брейкън Бийкънс със закръглените хълмове и огънатите от вятъра дървета.
От хотела до дома на Нгъ имаше час път. Къщата се издигаше самотно на склона на един хълм с изглед към Южнокитайско море. Сградата беше на един етаж, с формата на буквата „Н“. Двете по-дълги крила се свързваха с напречното, където се намираше главният вход. От всички страни къщата беше заобиколена от добре поддържана ливада, оградена с триметрова стена. Точно както пишеше в писмото на Грей. Хауълс подаде глава от прозореца на маздата, но от главния път можеше да види само триметровата стена. Едно отклонение свързваше шосето с комплекса. Пътят се извиваше по гористия хълм до голям двоен железен портал. Най-близките къщи бяха на повече от петстотин метра и представляваха триетажни сгради с червени покриви, които изглеждаха като пренесени от някой испански крайбрежен град. Но към тях водеше отделен път. Нагоре имаше само една асфалтирана алея и изглежда, от мястото, където се намираше сега, нямаше начин да стигне до върха на хълма, за да погледне отгоре към къщата на Нгъ. Вероятно би могъл да се изкачи пеша, но ако го хванеха, трябваше да дава обяснения.