Нощта, след като съдията прекрати делото, Дуган отиде и се напи. Седмица след това подаде молба за преместване от първи отдел в трети. Първи отдел се занимаваше с дълги заплетени дела за измами, втори разследваше дребните престъпления и затова преместването там би било понижение. В трети отдел бяха хората, занимаващи се с проследяване на измамници. Това означава доста задгранични пътувания, работа под прикритие, точно както в „Светлините на Маями“. Но там щатът беше само четиридесет души и напливът беше ужасен. Когато Дуган подаде молба, му казаха, че може да се очаква освобождаване на място чак след три години. Тогава той реши, че искат да го откажат от преместването, защото го смятат за много ценен в първи отдел.
Накрая търпението му се изчерпа и той реши изобщо да напусне „Стопански престъпления“ и да опита да се върне към истинска полицейска работа. Но сякаш никой не вземаше на сериозно молбата му да постъпи в отдела за борба с организираната престъпност. А сега вече знаеше защо.
Белами забеляза мълчанието му и посегна да чукне чашата си в неговата.
— Как е животът? — попита той.
Дуган сви рамене.
— Нищо не се променя. Все така ми е писнало от стопанския.
Бър и Холт сега бяха опрели гърбовете си и отдалечаваха момичетата все повече една от друга. Танцуваха мълчаливо, но и без това от музиката не можеха да се чуят. Дуган отпи голяма глътка. Вече не му пукаше, че е неподходящото време и място.
— Трябва да се махна — каза той.
— Музиката ли ти е силна? — попита Белами.
— Знаеш за какво говоря — отвърна Дуган. — Да се махна от „Стопански престъпления“.
Белами бавно поклати глава.
— Най-добре си стой там, където си.
— Не — изсумтя той. — Искам да се махна.
Двамата се спогледаха над чашите. Дуган искаше да продължи, но мълчанието на по-възрастния подсказваше, че ще бъде разочарован. Все едно да се обадиш на бивша любовница, за да я помолиш да опитате пак, макар да знаеш, че няма да получиш онова, което искаш. Желаеше да опита, въпреки че съзнаваше, че отказът ще бъде още по-болезнен.
Но въпреки това продължи и обясни как му отнеха делото за компютрите.
— Искам да се преместя в групата за борба с организираната престъпност. Трябва да се върна към истинската полицейска работа.
— Стопанските престъпления също са истинска полицейска работа — отговори Белами, но избягваше погледа му.
— Не разбирам защо е толкова трудно да ме преместят — продължи упорито Дуган, макар да знаеше отговора. Видя устните на приятеля си да се движат, но думите му бяха заглушени от музиката.
— Какво? — извика той.
— Ти знаеш защо — изкрещя Белами. — Заради гадния ти зет. Това те спира. Гадния Саймън Нгъ и сестра ти.
Дуган въздъхна и почувства как последователно го залива вълна от яд и объркване. Делото за компютрите беше първото, което губи заради Нгъ, но явно нямаше да е последно. А сега му стана безпощадно ясно, че никога нямаше да му разрешат да се премести от „Стопански престъпления“. Белами смутено отклони поглед.
— Мамка му! — извика Дуган и се усмихна насила. — Дай да черпя по още едно и да си ходя да спя.
Обърна се към бара и тя беше там. Малка и сладка, вдигнала очи към него със закачлива усмивка. Дали го беше чула? Силно се надяваше да не е. Усмихна й се.
— Здрасти — каза той. — Видях те горе, нали?
Тя кимна.
— И аз те видях. Светът е малък — засмя се тя.
„Красива уста“ — помисли Дуган.
— Може ли да ти предложа нещо за пиене? — попита той на кантонски и се зарадва от изненадата, изписала се на лицето й.
— Искам нещо безалкохолно. Голямо и студено — отвърна бързо на кантонски и тя. Предизвикваше го.
— Какво ще кажеш за мен, ще свърша ли работа? — попита той, а момичето отново се засмя.
— Откъде знаеш толкова добре китайски? Ченге ли си?
— Разбира се. Ама кажи какво наистина искаш да пиеш?