Питието й с талончето пристигна заедно с нова бира за него, която той не беше поръчал, но прие. Еми чукна леко чашата си в неговата.
— Радвам се, че се запознахме — каза тя. После отново се захвана за работа, като говореше, смееше се и го докосваше.
Танцьорките продължиха да се сменят, по двадесет минути на сцената и четиридесет минути почивка, през която получаваха напитки от клиенти. Те не се държаха като Еми, а лакомо изгълтваха питиетата си, щом обожателите им обърнеха глава, или ги изливаха в мивката, когато те отиваха до тоалетната. Еми беше направо златна. Всяко от питиетата й издържаше цели двадесет минути.
— Идват ли много полицаи тук? — попита я Хауълс.
Тя поклати глава:
— Не. Понякога ходят в клуб „Суперзвезда“. Това е дискотека и там няма нужда да купуваш напитки на момичетата.
Той се усмихна.
— И къде другаде ходят? Към Каулун ли?
Еми измърка.
— Искаш да си тръгнеш ли? Омръзнах ли ти?
— Не — засмя се. — Не бой се. — Отново чукнаха чашите си: — А къде пият в Каулун?
— В кафе „Рик“, в дискотека „Кантон“, в „Горещи клюки“ — отвърна тя. — Има много места.
Хауълс запомни имената също както тя беше запомнила думата „хладилник“. След половин час се сбогува, обеща, че ще дойде пак, но изобщо не го мислеше сериозно. Сбогуваха се, тя изглеждаше тъжна, но на вратата той погледна през рамо и видя, че вече е на друго място и разговаря с брадат турист по къси панталони. Просто работа. „Истинска крава“ — помисли си той.
Дуган се изненада приятно, че Цвете се съгласи да отиде с него в дома му. Беше очаквал да се прави на скромна, но когато седнаха в таксито, го хвана здраво за ръката, той се наклони да я целуне, устните й се разтвориха и тя изстена тихо. Малката й длан погали бедрото му.
Явно имаше късмет. Даже и таксито дойде като по поръчка. Обикновено нощем трябваше да се бори с тълпата, а днес едно спря пред тях в мига, когато излязоха на тротоара. Гуейлото от задната седалка дори задържа вратата отворена, за да се качат те, преди сам да влезе в дискотеката.
По пътя към острова Хонконг Цвете се смееше на шегите му, а в асансьора се притисна към него. Сърцето на Дуган биеше силно, ръцете му трепереха и той едва пъхна ключа и отвори вратата пред нея. Тя влезе и се усмихна широко, а той внезапно се засрами от малкото си жилище. Искаше да й направи впечатление, но знаеше, че тази кутия за обувки, наричана от него „дом“, не може да впечатли никого. Господи, спалнята не беше оправена! Изведнъж си спомни за тоалетната и изтръпна. Бутна Цвете встрани и се хвърли към банята. Пое дълбоко дъх и дръпна ръчката. Водата потече силно и той въздъхна с облекчение. Върна се в хола, Цвете седеше на дивана с весела усмивка.
— Май доста бързаше — каза тя. — Проблем ли има?
— Не — отвърна Дуган. — Но когато ти се ходи, трябва да идеш. — „Господи, какви ги говореше!?“ — Искаш ли нещо за пиене?
— Хммм, би било чудесно. Имаш ли някакво вино?
На Дуган просто не му се вярваше как хубаво се подрежда всичко. В дъното на хладилника беше скрил бутилка бяло калифорнийско вино специално за такива случаи.
— Разбира се — отговори той. — Бяло става ли?
— Чудесно е.
Даже тапата излезе леко и за пръв път, когато наля в чашите, отгоре не плуваха парченца корк. Дуган й подаде чашата, пръстите им се докоснаха и тя отново се усмихна. Той седна до нея. Апартаментът беше толкова малък, че нямаше къде другаде да се настани, освен ако не влезеше в спалнята.
— Много удобно — каза Цвете.
— Моля?
Тя кимна към прозореца.
— Много е удобно — повтори. — Ако ти омръзне да гледаш телевизия, винаги можеш да зяпаш съседите си. — От мястото, където бяха седнали, се виждаше балкона на съседния апартамент, който се намираше под прав ъгъл с този на Дуган. Лицето му се изкриви намръщено и тя разбра, че го е обидила. — Апартаментът е хубав — добави извинително Цвете.
— Не, не е — горчиво възрази той. — Малък е, шумен е и ако можех да си позволя нещо по-голямо, веднага бих се преместил, но заплатата на обикновен инспектор…
Тя притисна пръсти към устните му.
— На мен ми харесва — заяви момичето. — Покажи ми спалнята.
Хауълс задържа вратата на таксито отворена не от възпитание, а защото не можа да откъсне очи от момичето, което чакаше да се качи. То представляваше смесица от уязвимо малко момиченце и очевидна чувственост, което малко го озадачи. Приличаше на дете, но се движеше с грацията на жена, а лицето й беше като на ангел, макар и азиатски. Той завидя на едрия мъж, с когото вървеше. Тя се усмихна и благодари шепнешком, когато мина край него. Вдъхна парфюма й с аромат на жасмин и таксито тръгна.