Застина за миг неподвижно, но се опомни бързо и влезе в „Горещи клюки“. Качи се на горния етаж, настани се на един празен стол на бара и си поръча бира. Пиеше на едри глътки и се озърташе с жадния поглед на мъж, който си търси момиче. Погледът му преминаваше от лице на лице и се спря за момент на няколко момичета. Гледаха го с надежда за запознанство, но той въобще нямаше подобни намерения.
Загледа се в един от екраните на стената, на черно-белия клип на „Бийтълс“ младият Джон Ленън клатеше глава в такт с музиката. Хауълс вдигна чаша към екрана.
— Отиде си с гръм и трясък, Джон — каза той, — когато беше на върха. Най-добрият начин да си идеш. — Изпразни чашата, плати сметката и се спусна надолу към силната музика на дискотеката.
Проби си път през потната тълпа, възползваше се от предимството, че е по-висок от останалите клиенти. Огледа се наоколо като патрулиращ военен пилот и бързо намери това, което търсеше — на бара седяха двама европейци с късо подстригани коси, здравеняци с бдителни погледи. Застана на около два метра от тях, поръча си бира и се помъчи да подслуша разговора им сред шумната музика. Приличаха на ченгета и след около десетина минути беше чул достатъчно, за да се увери, че наистина са полицаи. Единият беше доста едър, а другият висок и слаб с мустаци. И двамата бяха хванати под мишница от китайки, но не им обръщаха внимание, а разговаряха над главите им, сякаш изобщо не съществуваха. Към тях се приближи трети мъж, също полицай, и тримата започнаха да клюкарстват за четвърти, който като че ли искал да се мести. Служебни проблеми.
Онзи с мустаците му се видя най-подходящ. Сега Хауълс беше гладко избръснат, но няма да е проблем да си пусне отново мустаци. Изчака мустакатият да тръгне към тоалетната и се блъсна в него на вратата.
— Пардон — измърмори Холт.
— Моля, нищо — отговори Хауълс с наведена глава. Полицаят застана пред един от писоарите и свали ципа на панталона. Изглежда, бяха сами, но Хауълс все пак се наведе, сякаш си връзваше обувката, и огледа под вратите на кабинките. И двете бяха празни. Холт си вършеше работата със затворени очи, Хауълс замахна и го удари в слепоочието. Не достатъчно силно, за да го убие, но напълно достатъчно полицаят да падне без звук. Урината намокри левия му крачол. Хауълс го хвана под мишниците и го издърпа в една от кабинките. Облегна го на стената, разкопча колана, свали надолу до глезените панталона и го постави да седне на тоалетната чиния. Една от обувките беше паднала и той се върна да я вземе. Затвори се заедно с изпадналия в безсъзнание мъж, наведе се да му сложи обувката, но чу как вратата на помещението се отвори. Скочи безшумно, стъпи на тоалетната чиния между бедрата на Холт и се хвана за стените на кабинката, за да се задържи на място.
Когато отново останаха сами, той завърза обувката на полицая и пребърка джобовете му. Полицейската карта беше в найлоново джобче в кафяв портфейл. Хауълс взе целия портфейл, за да изглежда нападението като кражба. Главата на Холт лежеше отпусната на гърдите. Той дишаше тежко през нос, но освен червенината на слепоочието нищо друго не показваше, че е ударен, а не е заспал от напиване например. Хауълс се хвана за ръба на стената на кабинката и се надигна да я прескочи. Стъпи върху съседната тоалетна чиния и се измъкна през вратата. Все така с наведена глава мина през дискотеката, като се поклащаше в такт с музиката и се преструваше, че залита. Две минути по-късно беше в такси на път към хотела и леко разтриваше дясната си ръка.
Дуган се събуди, лъчите на утринното слънце го приковаваха в леглото. Алуминиевата рамка на прозореца започна да пука от затоплянето, той се обърна към другата половина на леглото и отвори очи. Тя си беше отишла. За миг се зачуди дали не я беше сънувал, но на съседната възглавница имаше вдлъбнатина, виждаха се няколко дълги черни косъма и се усещаше ароматът на парфюма й.
— Цвете — извика той. — Тук ли си?
Не получи отговор, отиде в хола и на кръглата маса намери бележка:
„Пат, изглеждаше толкова сладък, докато спеше, че не ми се искаше да те будя. Обади ми се, когато имаш време. Цвете.“