Беше се запасил с единичен метален цилиндър, който продавачът напълни с компресор в магазина, маркуч с наустник и клапан, плавници, маска и шнорхел. Колебаеше се дали да си вземе неопренов костюм, но се отказа, защото нямаше намерение да стои дълго под водата, пък и Южнокитайско море не беше толкова студено. А без костюм не му трябваше и колан с тежести, тъй като цилиндърът с кислород щеше да му послужи като естествен баласт. Купи си плувки и голям нож с кания, която щеше да закрепи към бедрото си. Имаше си часовник за гмуркане, златен „Хроноспорт“, вършеше му чудесна работа вече петнадесет години, но си купи един подводен компас. Нямаше нужда от дълбокомер.
Докато се разхождаше между рафтовете, беше забелязал малък метален цилиндър с наустник, какъвто не беше виждал преди. Веднъж беше зърнал нещо подобно в един филм за Джеймс Бонд, но то си беше очевидна измишльотина, защото изглеждаше малко, за не повече от две вдишвания. На опаковката на това обаче пишеше, че може да се използва за около тридесет дълбоки вдишвания и служи единствено за спасителни операции. На няколко места беше подчертано, че бутилката с кислород е само за спасителни операции. Хауълс взе една. В магазина се продаваха и други стоки за в случай на опасност: въжета, подводни факли, спрей против акули и какво ли не. Той си купи и чифт белезници.
Подреди всичко на леглото, провери всяка покупка и ги прибра на дъното на гардероба. Измъкна телефонния указател от рафта под телевизора и започна да търси фирми за яхти под наем.
Първата, която отиде да огледа, беше закотвена на неколкостотин метра от брега на място, наречено Хебе Хевън, на около половин час с кола от хотела. Наоколо се виждаха стотици яхти и джонки от всякакви видове и размери, но най-близката се намираше на петдесетина метра навътре, малко бяло-червено корабче, на което явно никой не живееше. Тук нямаше да му досаждат, а и винаги можеше да отплава на друго място.
Беше построено в стил старовремска джонка с лакирани тикови парапети, повдигната палуба и една мачта, но без платно, защото в трюма имаше мощен дизелов двигател. Яхтата се поклащаше във водата и вълните галеха дървения й корпус.
— Харесва ли ви? — попита високо слабо китайче, застанало близо до Хауълс, опряно на парапета с лице към морето.
— Хубава лодка — каза той. — На колко години е?
— На четири — отговори момчето. — Построена е в Каулун. За един банкер.
— И какво е станало с банкера? Емигрирал ли е?
Момчето се засмя и показа пожълтелите си зъби.
— Не. Откраднал от банката и отишъл в Тайван. Банката продала лодката. Сега аз давам под наем.
Яхтата беше чудесна. Корпусът изглеждаше солиден, а прозорчетата бяха малки. Твърде малки, за да може да се промъкне през тях и дете. Под палубата имаше голяма спалня, а вратата към малката химическа тоалетна беше доста здрава. Имаше и нещо като трапезария с пейки от двете страни, които се издърпваха и оформяха още две легла. Малката кухничка беше вляво от дървената стълба към трюма, а отзад се намираше машинното.
Двигателят му се видя почти неупотребяван, изглежда, банкерът беше купил яхтата само за показ. Горната палуба откъм кърмата изглеждаше идеална за купони и Хауълс си представи събраните красавици под лунна светлина, отпиващи от чашите си и клюкарстващи безсмислено.
Момчето каза, че срещу добра сума ще може да уреди място в един от подслоните против тайфуни или дори в някой от яхтклубовете, но Хауълс отказа. Мястото тук му се стори чудесно.
— Тук ли ще спиш? — попита момчето.
Той кимна.
— Понякога.
— Не можеш да плаваш. Трябва ти капитан. Разбираш?
Хауълс кимна. Плати месечния наем и депозита в брой. Момчето слезе в черно-червената си моторница и си тръгна, а яхтата се заклати от вълните. В задната част беше прикрепена малка червено-бяла лодка от фибростъкло, с която да се придвижва с гребане до брега. Главният кей представляваше голяма Г-образна бетонена конструкция, вдадена навътре в морето, но от двете й страни стърчаха редици стари дървени колове, до които се клатеха завързани с въжета малки лодки, очакващи собствениците си. Сигурно през почивните дни повечето щяха да излязат в морето и вероятно кеят щеше да остане празен.