— Да, тя е една от възпитаничките ни. Някакъв проблем ли има?
— Не, с нея всичко е наред, но се страхувам, че е станала катастрофа с родителите й.
— О, не, боже мой! — възкликна директорката. — Сериозно ли е?
— Да, страхувам се, да. И двамата са в реанимация и ние се опитваме да се свържем с членовете на семейството. Бащата на господин Нгъ вече е на път към болницата. Обаждам ви се, за да ви уведомя, че ни помолиха да заведем и Софи колкото е възможно по-бързо. Един от хората ми, инспектор Холт, вече тръгна към училището и скоро ще бъде при вас. Ще можете ли да уредите да приготвят Софи?
— Разбира се, разбира се — отвърна тя. — О, боже мой! Горкото дете.
— И още нещо, госпожице Куинлън?
— Да, инспекторе?
— Ще ви бъда благодарен, ако на този етап кажете колкото е възможно по-малко на детето. По-добре да оставим на дядо й да я осведоми.
— Разбирам ви напълно.
— Благодаря ви за помощта. Инспектор Холт ще пристигне скоро. Дочуване.
Той затвори и веднага след това набра номера на дома на Нгъ. Телефонът иззвъня три пъти и някой отговори носово на китайски:
— Вей. Ван бинвай?
— Мери има малко агне с кожа бяла като сняг — каза Хауълс.
— Ван бинвай?
— Където и да иде, агнето я следва.
— Ней даапхо син ла — каза гласът, но той затвори. Англичанинът включи касетофона и остави слушалката до говорителя. Излезе от стаята и постави на вратата табелка „Не ме безпокойте“. Госпожица Куинлън вероятно щеше да си направи труда да се обади в дома, за да провери, но линията ще е заета. А ако телефонистката на хотела реши да подслуша разговора, ще чуе някакъв откачен гуейло да диктува имена, адреси и телефонни номера. Той изкара колата си от паркинга на хотела и потегли към училището.
Госпожица Куинлън изглеждаше точно така, както Хауълс очакваше, съдейки по гласа й: строга, изправена, със сива коса и очила с тъмни рамки. Лицето й беше с остри черти с едва забележими тъмни му стачки. Нямаше нужда да се заглежда, за да разбере, че не носи брачна халка. Госпожицата беше от онзи тип жени, които предпочитаха да са женени за работата си и Господ да е на помощ на малките й питомки, ако не оправдаеха доверието й. Не знаеше дали в Хонконг е разрешено физическото наказание, но беше сигурен, че госпожица Куинлън с най-голямо удоволствие би нашляпала нечие голо дупе.
— Инспектор Холт — представи се той и протегна ръка. Тя я пое и разтърси твърдо. Усети костите под сухата й кожа.
— Очаквах ви. Софи е в съседната стая при секретарката.
Директорката застана зад голямото дъбово писалище, сякаш, като се скриеше зад него, ставаше по-уверена. Бюрото беше като за мъж, но и нищо в стаята не подсказваше, че я използва жена.
Имаше кафяв, подвързан с кожа дневник, тежко кристално преспапие, месингов нож за хартия и две пълни с документи кошчета, черен телефон и сив пластмасов интерком. Никакви цветя, никакви семейни снимки.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита тя, като понаведе глава, за да го погледне над очилата.
— Не, за всичко сме се погрижили — отвърна Хауълс. — Най-важното сега е да отведем Софи в болницата.
Директорката кимна. Натисна един бутон на интеркома и наведе глава като птица, за да говори.
— Ако обичате, доведете Софи.
На вратата се почука и безшумно се отвори. Една млада китайка с гарвановочерен костюм държеше за ръка малка руса ученичка. Госпожица Куинлън излезе иззад бюрото и се усмихна на момиченцето.
— Софи — започна тя. — Този господин е инспектор Холт. Той е полицай. Дошъл е да те заведе да видиш дядо си.
Детето ококори очи:
— Станало ли е нещо? — попита то.
Госпожица Куинлън се обърна и погледна Хауълс, подканваше го да кажат всичко и той бързо поклати глава:
— Не, всичко е наред — протегна ръка и я погали по главата.
Директорката последва примера му и кимна уверено.
— Дядо ти ще ти обясни — каза тя.
Момичето все пак изглеждаше уплашено. Той я хвана за ръката и я поведе към изхода. Отстъпи встрани, за да й даде път да излезе първа, обърна се към директорката и промълви само с устни „благодаря“.
Когато вратата се затвори подире им, госпожица Куинлън се отпусна в креслото и вдигна слушалката на телефона. Набра номера на дома на Нгъ, но линията все така даваше заето.
Хауълс настани Софи в колата и провери дали предпазният колан е добре поставен, преди да тръгне.