Мъжът до вратата, облечен с кафяв костюм и разкошни обувки, достойни за краката на богат шотландски земевладелец, беше Рики Лам, четиридесет и осем годишен, но без нито една бръчка върху лицето си. Лам беше служил на бащата на Нгъ повече от двадесет години и още посещаваше редовно стареца в къщата му на Върха, където двамата си спомняха минали години пред чаша жасминов чай. Във вътрешния джоб на сакото си носеше кама с дръжка от слонова кост, а към всяка от ръцете му имаше прикрепен нож за хвърляне. Той използваше и трите със смъртоносна точност, но също толкова лесно можеше да убие човек само с ръце или крака.
Другият телохранител беше братовчед на Лам от страна на майка му, двадесет и девет годишен учител по кунг-фу на име Франк Дзъ. Ако Рики Лам бе представител на традиционния начин на живот в триадата, Франк Дзъ можеше да се нарече представител на „новата вълна“. Носеше чисто бели маратонки, тесни джинси и скъпо тъмнокафяво италианско кожено яке с вдигната яка и запретнати под лактите ръкави. Лам беше подстриган в традиционния китайски стил „паница“, а косата на Дзъ беше сресана назад и изглеждаше леко накъдрена. На кръста под колана на панталона му имаше нунджако — две яки пръчки, свързани с къса верига — оръжие на бойното изкуство, водещо началото си от древните оризови полета. Нощно време, когато не можеше да заспи, Дзъ заставаше в средата на стаята си и се упражняваше със затворени очи, изпитвайки удоволствие от здравината на удара върху дланите и от свистенето на оръжието във въздуха. Беше експерт в бой с копие, дълъг нож, триставен прът и шурикен, но нунджакото беше любимото му оръжие.
Двамата мъже бяха абсолютно верни на Саймън Нгъ и не биха се поколебали да дадат живота си за него или семейството му. От своя страна Нгъ им се доверяваше безрезервно. Отношенията им представляваха нещо много повече от тези между служител и работодател или господар и слуга. Те се основаваха на клетва към триадата; триада, която водеше началото си далеч преди те да се появят на белия свят, и щеше да продължи да съществува и след смъртта им. Бяха се заклели да поставят организацията и членовете й над семейството си, над приятелите, над собствения си живот и всеки знаеше задачите си. Ролята на Лам и Дзъ беше да защитават Главата на дракона, Саймън Нгъ. И щяха да я изпълняват до смъртта си.
Нгъ беше оставил мобилния си телефон върху бюрото и заобиколи господин Чен, за да го вземе, когато звънна. Беше Джил.
— Саймън?
Той искаше да се пошегува с нея, че задава отговори, но тя звучеше страшно разтревожена. Беше се случило нещо много лошо. Изслуша внимателно разказа за телефонните разговори с онзи гуейло и директорката на училището.
— Саймън, какво става? — попита накрая тя.
— Не знам. — Замисли се, сви намръщено вежди и двамата му телохранители се размърдаха неспокойно, усетили напрежението му. Даже господин Чен се отдалечи към платовете, преструваше се, че ги разглежда. Помощникът му остана до Нгъ и явно надаваше ухо към разговора, но господин Чен му махна ядно и плесна с шивашкия метър като с камшик. — Идвам си веднага вкъщи, а ти стой там и ме чакай. Не се обаждай в полицията и не разговаряй с никого. Не вдигай телефона. Ако Софи е отвлечена, ще е по-добре аз да говоря с похитителите. Разбра ли ме?
Джил не отговори. Нгъ чуваше само хлипанията й.
— Джил, разбра ли? — строго повтори той.
— Да — промълви накрая тя.
Саймън прекъсна разговора и остана с телефона в ръка. Хората му го гледаха тревожно. Трябваше да действа разумно. Първо: да ограничи кръга на осведомените за случилото се. Той позвъни в училището и разговаря с директорката, която беше не по-малко разтревожена от Джил. Нгъ спокойно й обясни, че е станала грешка, полицията наистина е била помолена да изпрати човек, който да вземе Софи от училището и всъщност баща му е ранен при катастрофа и сега Софи е заедно със семейството в болницата.
— Грешката е изцяло моя, госпожице Куинлън — извини се той. — Отидох право в болницата и се обадих на един приятел в полицията с молба да вземе Софи, преди да съм успял да се свържа с жена си. Тя не знаеше, че баща ми е в болница и, изглежда, се е паникьосала, когато сте й се обадили. Чувства се много виновна, че се е отнесла така към вас, но съм сигурен, че разбирате колко е била разтревожена.