Лин погледна за стотен път часовника си. Оставаха още пет минути. Гуейлото едва ли щеше да дойде с лодка. Откак наблюдаваше в залива, не беше влязла нито една и нямаше никакво движение. Свърза се с хората при пътя, предупреди ги да внимават, явно врагът щеше да се появи по суша.
Задържа здраво бинокъла и погледна към Нгъ. Той още стоеше в края на стълбите и гледаше към морето.
Хауълс захапа гумения наустник и се потопи под водата. Усети соления вкус на солта върху езика си. Размаха плавниците, потопи се надолу и се насочи към основата на каменните стъпала. Докато изминаваше около петдесетината метра край пристана, той откачи белезниците от колана. Водата стана по-плитка и на няколко пъти коленете му се удариха в пясъка на дъното и кожата им се обели. Видя стъпалата пред себе си и спря. Водата беше дълбока около метър и половина, затова не се изправи, а остана със свити колене и показа само главата си над водата. Нгъ беше точно над него и още не го беше видял. Хауълс извади наустника от устата си и пое дълбоко дъх.
— Не мърдай! — извика той, като изстрелваше думите като куршуми на картечница. Знаеше, че китаецът ще се подчини по-скоро на авторитетен и висок тон, отколкото на тих шепот. — Не поглеждай надолу. Остави куфарчето на земята. — Нгъ се подчини и се изправи с отпуснати ръце. — А сега хвърли и пистолета.
Саймън се поколеба. Хауълс беше сигурен, че китаецът ще е въоръжен и ще носи радиостанция. Пистолетът и предавателят не биха работили под водата, но по-добре да се отърве от тях още сега.
— Направи го или тя ще умре — извика той и видя как Нгъ трепна. Главатарят на триадата бръкна отзад и извади пистолета, наведе се и го остави до куфарчето.
— А сега предавателя.
Саймън извади малката радиостанция и я пусна върху каменните стъпала, тя изтрака надолу и падна в тъмната вода.
— Слез по стълбите към мен — заповяда похитителят.
Нгъ остави пистолета си на земята и Лин затаи дъх.
— Какво правиш, Лун Тао? — каза си той на глас. Саймън се изправи и след няколко секунди извади нещо от вътрешния си джоб и го хвърли на стълбите. Даже и през бинокъла не можа да види какво е. Той огледа пристана. Нищо. И пътят беше чист. Какво, по дяволите, ставаше? Извика корабчетата по радиото. Не, нищо не са видели. Нямаше лодки на път към Хебе Хевън. Нгъ бавно започна да слиза по стълбите към водата. Внезапно Лин разбра, истината го удари като гръм. Вдигна рязко радиостанцията към устните си.
— Във водата — изръмжа силно. — Той е в проклетата вода! Веднага докарайте лодки!
Хукна надолу по хълма, плъзгаше се и залиташе из храстите, без да забелязва клоните и тръните, които разкъсваха панталоните му. В движение извика всички групи и им заповяда да се съберат на пристана, а после повтори същото към мъжете при лодките. Не изчака да чуе потвърждението им, а продължи да тича, за да измине разстоянието до пристана колкото е възможно по-бързо. Наклонът свърши и той се шмугна между дърветата, прескочи стената и пресече на три скока пътя с размахани ръце. Стъпките му отекнаха глухо по асфалта. Наоколо вече се чуваше шумът от приближаването на останалите.
Нгъ изглеждаше безкрайно объркан. Слезе четири стъпала, спря и попита:
— Ами парите?
— Продължавай надолу — отвърна непознатият. — Слез или тя ще умре.
Саймън мина още две стъпала. Мислите объркано препускаха из главата му. В основата на всичко бяха парите, но гуейлото поиска да ги остави. В това нямаше никакъв смисъл.
— Къде е Софи?
Мъжът направи знак с ръце. Нещо метално, може би верига, блесна между пръстите му.
— По-бързо — каза той. — Продължавай да слизаш.
Нгъ слезе до водата. Леководолазът се изправи. Рамената му се показаха над водата.
— Ще те заведа да видиш дъщеря си — каза той. Гласът му беше силен, но спокоен, всяка дума премерена и ясно произнесена.
Саймън още не беше сигурен. Зад себе си чуваше викове и шум от тичащи мъже. Обърна се да погледне нагоре към стълбите, усети как похитителят го хвана и го дръпна за глезена. Опита се да запази равновесие, но онзи беше твърде силен и той падна напред, размахал ръце. Удари се във водата и въздухът изскочи от дробовете му. Опита се да си поеме дъх, но глътна солена вода и едва се сдържа да не повърне. Ръката на гуейлото го обхвана около врата и притисна устни към ухото му.