Дзъ и Лам бяха коленичили на най-долното стъпало и заслонили очите си, се опитваха да видят във водата, но блясъкът на повърхността скриваше всичко. Лин подаде бинокъла на Суен и му каза да застане на края на пристана и да наблюдава за въздушни мехури, които биха издали къде се намираше гуйелото в момента.
— Останалите да дойдат с мен — заповяда той и ги поведе към малкия дървен пристан, където бяха привързани като стадо овце няколко моторници.
Наближиха избраната предварително и закотвена здраво чужда яхта. Хауълс започна да се спуска надолу и отново освободи налягането в ушите си. Котвата лежеше на дъното, закачена с дебела верига към белия корпус отгоре. Насочи се към нея. Двамата мъже се влачеха по дъното като ранени раци. Очите на Нгъ свикнаха със солената вода и той внимателно се оглеждаше, притиснал ноздри с дясната си ръка, стиснал малкия цилиндър. Сакото му плуваше гротескно из водата, а вратовръзката се беше отпуснала и се носеше над рамото му. Гуейлото го натисна силно надолу към тежката котва. Движението го обърна и краката се издигнаха над главата му. Той започна да рита, за да се изравни, но Хауълс отново го натисна и закопча белезниците към металния пръстен на котвата. Пусна го и се отдръпна, размаха леко ръце и крака, за да се задържи изправен на няколко стъпки над пясъка на дъното. Китаецът го видя, понечи да изплува нагоре към повърхността и изведнъж разбра, че е закопчан за котвата. Обърна се надолу и опита да се освободи. В движенията му личеше паника. Започна да диша по-бързо и главата му се обви с въздушни мехури. Според Хауълс в бутилката едва ли имаше още много въздух. В очите на китаеца пламтяха омраза и страх. Той постави крака от двете страни на котвата, хвана я с две ръце и дръпна силно. Успя да я вдигне до кръста си и да я отблъсне към повърхността и спасителния въздух. Но котвата беше твърде тежка и падна настрани, като разпръсна пясъка около краката на Нгъ. В този момент наустникът излетя от устата му.
Хауълс наблюдаваше и чакаше. В Хонконг би му било трудно да се снабди с пистолет, пък и не можеше да бъде сигурен, че ще успее да се приближи достатъчно до главатаря на триадата, за да го убие с нож. Но тук, на десет метра под водата, спокойно щеше да се увери в смъртта на китаеца. Така поне си казваше. Но дълбоко в душата си, в онова тъмно ъгълче, където дори и сам се страхуваше да надниква за дълго, той знаеше, че всъщност иска да гледа, да наблюдава предсмъртната агония на друго човешко същество. Да види как мъжът се дави, как водата нахлува в дробовете му, как очите му угасват.
Гърдите на Нгъ се напрегнаха, скоро всичко щеше да свърши. Задържа се с леки кръгови движения на ръцете, втренчил поглед в лицето на китаеца. Саймън се наведе и ръката му потърси ножа, прикрепен под крачола на панталона. На сушата може би щеше да успее да извади ножа и да удари гуейлото, преди онзи да успее да реагира. Но все пак при реакциите на обучения убиец това беше милионна вероятност. А под водата изобщо нямаше шанс. Хауълс разполагаше с цялото време на този свят, за да наблюдава как Нгъ вади ножа и се опитва да замахне към него. Той се отдръпна с едно мързеливо движение на краката и пак се изправи.
Като че ли беше по-хубаво, отколкото ако се биеха. Понякога жертвата усещаше, че смъртта й е неизбежна, и просто се предаваше, отпускаше се и приемаше съдбата си. Някои затваряха очи, като се надяваха, че това е един ужасен кошмар и ако пожелаят силно, убиецът ще изчезне. Други викаха Господ на помощ. Или майка си. Малцина се бореха до последния миг, но според него това бяха най-добрите жертви. Животно срещу животно, блеснали в пламъци очи и стиснати зъби. Единоборство. Хауълс разбираше как са се чувствали гладиаторите на арената в древния Рим, знаеше защо онези, които са били готови да умрат славно, често са били спасявани, а страхливците са били наказвани с обърнат надолу палец. В готовността да приемеш смъртта с чест имаше благородство, което трябваше да бъде възнаградено.
Нгъ се опита да пререже веригата с ножа, но напълно безполезно. Цялото му тяло се напрегна за въздух, бузите му се издуваха и прилепваха, за да подадат малко въздух. Дръпна се отново, но котвата го държеше здраво. Извърна се настрани, разбрал, че е безполезно, в момента по-важно беше да задържи малкото останал кислород. Раменете му се присвиха, той прикова поглед право в очите на Хауълс. Невъзможно беше да разбере израза на лицето на обречения мъж заради наустника на цилиндъра, който висеше от устните му, но на убиеца му се стори, че китаецът се усмихва. Нгъ коленичи върху пясъка на дъното като за молитва.