Двамата мъже излязоха изпод дърветата и тръгнаха по поляната към къщата. Грей вдигна малко клонче и го хвърли към кучетата. Те хукнаха с лай да го хванат. Стигнаха до него едновременно и всяко захапа своя край. Задърпаха го и заръмжаха от удоволствие. Доналдсън много добре знаеше как се чувства в момента клончето.
— Къде е той сега, сър?
— В Бали.
— Бали?
— В Индонезия.
„Това започва да става странно“ — помисли Доналдсън. В рамките на няколко минути разговорът се беше прехвърлил от заплахата да бъде разрушена китайска атомна електроцентрала към отстранен убиец, който се препичаше по плажовете на Индонезия. А някъде по средата, като клончето между двете кучета, се намираше самият Доналдсън.
— Искаме да използваме Хауълс, за да разчистим онази работа в Дая Бей — каза Грей.
— Дая Бей?
— Там се намира атомната централа. Искаме Хауълс да успокои положението.
Доналдсън като че ли наистина не разбираше какво се иска от него. Черният лабрадор спечели борбата за пръчката и притича до Грей, за да му представи трофея и да получи погалване по главата за успеха. Другото куче се направи на незаинтересувано и тръгна между дърветата, като душеше корените.
— Защо Хауълс, сър? — попита Доналдсън, надяваше се въпросът му да не бъде възприет като критика.
— Нуждаем се от някой, който по никакъв начин да не е свързан с нас. Човек, който не фигурира в нашите списъци нито като служител, нито като наемник. Китайците не трябва да разберат, че знаем за заплахата, ако разбираш какво искам да кажа. Така че всичките ни действия трябва да са напълно секретни.
— Но в такъв случай това не изключва ли Хауълс, сър? — Доналдсън вече усещаше накъде върви работата и се молеше да греши. Не искаше да се среща отново с него. Никога!
— Защото е работил за нас ли? Това не е проблем. Той никога не е действал в Хонконг, нито пък в Китай, така че едва ли ще бъде разпознат. Психическите проблеми и отстраняването му не са тайна и ако нещо се обърка, ще твърдим, че той просто отново е откачил. Едва ли някой би повярвал, че британското правителство ще използва такъв агент.
С това Доналдсън беше напълно съгласен, но от мисълта за собствената му роля започна да го присвива болезнено стомахът. С всяка минута желанието да отиде до тоалетната нарастваше. Вероятно се дължеше на чая, студения въздух или просто на мисълта, че е възможно да му се наложи да работи с Хауълс. Изглежда, точно това предлагаше Грей.
— Длъжен съм да повторя, че е от жизненоважно значение китайците да не разберат, че британското правителство е замесено. Преговорите между триадите и китайците се провеждат на най-високо равнище в Пекин и в тях участват само шепа хора. Ако те открият, че ние знаем какво става, е напълно вероятно да разкрият нашия източник. Не бива да има и намек за някаква връзка между Хауълс и моето управление.
„Поради което аз съм тук — помисли си Доналдсън. — Да осигуря липсата на връзка.“
— Хауълс не е онова, което беше — продължи Грей.
— В какъв смисъл, сър?
Грей се замисли, загледан в кучето, което се въртеше около краката му в очакване да хвърли отново пръчката.
— Слагали ли са ти някога коронка на зъб? — попита той.
Доналдсън поклати глава. Какво общо, по дяволите, имаха тук зъбите? Понякога наистина се чудеше дали старецът не е започнал да откача.
— Прави се, когато зъбът е толкова разрушен, че не може да бъде поправен с обикновена пломба. Изработва се нов зъб от порцелан и метал, който се поставя да покрие остатъка от нормалния зъб. Прилича на истински и служи като истински.
Той хвърли клончето надалеч и кучето хукна да го гони. Другото, което обикаляше наоколо и се правеше на незаинтересувано от играта, престана да се разхожда.
— Хауълс беше личност, загнила до кости. Неясно поради каква причина беше стигнал до етапа да изпитва удоволствие, когато причинява болка, и обичаше да убива. Прекара шест месеца в частен санаториум, където някои от най-добрите психиатри в страната се опитваха да го оправят, но без успех. Заключението им беше, че Джеф Хауълс никога не може да се върне в нормалното общество. Очакваше го доживотен затвор в килия в Бродмур, където по цял ден да плете кошници.