Хауълс се нареди на опашката пред хотел „Хилтън“, един висок и дебел индиец с блестящ бял тюрбан и черно-жълт халат с бели панталони спираше таксита и ги насочваше към чакащите. Беше му лошо, главата му пулсираше заедно с болката в рамото. Едва дишаше и разтриваше чело с изпотената си лява длан. Дясната ръка и рамото го боляха ужасно. Краката му започнаха да треперят и трябваше да стегне здраво колена, за да не падне. Пристигнаха две таксита, после трето, а най-после дойде и неговият ред. Индиецът го попита на чист английски накъде отива и чак тогава той осъзна, че нямаше резервен план, просто искаше да се махне от хотела, преди някой да открие труповете. Чу се да казва „Ванчай“, а след това бавно и внимателно седна в таксито.
Индиецът кимна, шофьорът се ухили и бързо каза на китайски:
— Поредният проклет гуейло, когото ще оберат.
— Никога няма да се научат — съгласи се индиецът.
— Майната им — измърмори шофьорът и тресна вратата. Потегли със свирене на гумите. Хауълс изпъшка, но не отвори очи.
Трябваше да свърши някои неща, ако искаше да преживее нощта или поне онова, което оставаше от нея. Дуган провери дали климатикът работи, извади бутилка с минерална вода от хладилника, изпи от нея колкото можа да преглътне и я остави до леглото. Сипа в чаша цяла лъжица очистително с вкус на портокал и я остави до бутилката. Направи всичко това на автопилот, като си припяваше тихо, седна на леглото, съблече се, хвърли дрехите на пода, тръшна се назад и се отнесе. Лампата остана да свети, но той изобщо не я забеляза.
Таксито спря пред клуб „Вашингтон“ и Хауълс извади портфейла. Подаде две зелени банкноти и не изчака рестото. Шофьорът се ухили и затвори задната врата.
Възрастният портиер излезе от дървената си будка и му отвори да влезе. Отвътре се чуваше пулсираща музика. Хауълс зърна отражението си в аквариума пред бара. Изглеждаше ужасно. Чудо голямо. Чувстваше се ужасно. Сякаш рамото му беше захапано от акула, пред очите му чернееше от болка. Барът беше претъпкан, но видя два празни стола и се насочи към единия от тях, като внимаваше да не удари някъде ръката си. Вляво седеше дребен мъж със смачкан бежов костюм и тъмни петна под мишниците, който пиеше бира от кутийка и я размаха за поздрав към него:
— Как е, приятел? — попита той със силен австралийски акцент.
— Екстра — отвърна през зъби новодошлият. Погледът на австралиеца блуждаеше, потеше се като прасе, на лицето му грееше тъпа усмивка. Беше доста пиян.
Хауълс се огледа за Еми. Първоначално не я забеляза, защото стоеше между двама мъже в тъмни костюми от другата страна на бара, с гръб към него, пиеха шампанско. Единият беше поставил ръка на бедрото й, а другият, надвесен над нея, беше оголил зъби като вампир, готов да се впие във врата й. Тя се смееше силно и някак насила.
В следващия момент се извърна да вземе бутилката с шампанско от очуканата метална кофичка с лед и да налее последната капка в чашата си. Мярна Хауълс и веднага му се усмихна, след което направи физиономия и кимна към мъжа вляво от нея. Англичанинът отвърна на гримасата и тя пак му се усмихна. Вдигна ръка и разпери пръсти, а с устни промълви „пет минути“. Беше облечена в лимоненожълта вечерна рокля с бели дантелени ръкави. Хауълс кимна и каза на бардамата пред себе си, че иска нещо за пиене.
— Ъ? — изръмжа му тя.
— Бира! — отговори той.
Тя изкряска поръчката към един от келнерите зад себе си.
— Как се казваш? — обърна се към него и облегна лакти на бара, издишвайки воня на чесън към лицето му.
— Майната ти! — Тя го изгледа и изруга на китайски. — Майната ти — повтори Хауълс тихо, тя видя заплахата в погледа му и се отдръпна, без да каже дума.
Австралиецът се впечатли:
— Глей ти, ама ти знаеш как да се отнасяш с момичетата.
Хауълс не му обърна внимание.
Подпря дясната си ръка на бара, опитваше се да облекчи пулсиращата болка в рамото. От време на време вдигаше чашата към устните си, но отпиваше съвсем по малко. Чувстваше устата си пресъхнала, но знаеше, че алкохолът щеше да го обезводни повече и да го накара да се почувства още по-зле.
На Еми й трябваха повече от петнадесет минути, докато успее да се измъкне от костюмираните си баракуди. През това време тя изпи още две чаши шампанско и им позволи да я опипат по гърдите, макар и бегло.